• Intimidating TBR Tag

    Таг, таг, таг ❤ Никой не ме е тагнал, но аз съм тук с нова порция въпроси и отговори на книжна тема. На свой ред също няма да тагвам никого, ако ви хареса поста, ами просто го направете и вие 🙂 И така, let’s go: 1. Книга, която си била неспособна да завършиш… „50 нюанса сиво“ – опитах, наистина й дадох шанс на тая книга, но просто не мога да я преживея и това е… 2. Не съм прочела тази книга, защото не съм имала време… О, целият ми TBR лист е пълен само с такива книги. Но при мен четенето е по-скоро въпрос на настроение, отколкото на наличие на…

  • „Твърде далеч: Завинаги“ – съжалявам, Глайнс, но отношенията ни приключват тук

    Мислех да се изкажа ласкаво за завършека на историята на Ръш и Блеър, ноо книгата продължи баналния дух на предишните две, така че не ми остава друго освен да излея последната си доза „hate“ над бозата, наречена „Твърде далеч“. Първо искам да кажа, че вината за съществуването на тази книга пада единствено и само над авторката. Разбирам защо има читатели, които боготворят тази пошла любовна история, но това не променя факта, че тя е точно това – пошла. Не стига, че не блести с оригиналност, но и е написана като че ли с липса на всякакъв интерес какво ще се получи накрая. Най-важни изглеждат секс сцените и авторката бърза да…

  • „Твърде далеч: Никога“ – дали пък не направих грешка с тази поредица?…

    Този човек беше смъртоносно опасен за емоциите ми и за здравия ми разум. Признавам, продължението беше по-добро от първата книга, но пак не успях да усетя тръпката, емоцията в историята. Всичко се случваше прекалено бързо, сцените прескачаха една в друга без никакво встъпление, без никакъв преход. Отново липсваха физически описания на героите. Ръш успява да покрие емоционалната карта този път, а Блеър може би леко се докосва до някакъв психологически профил, но в по-голямата си част книгата остава бедна откъм описания от всякакъв характер. Имаше подобрение в еротичните сцени, а любовната история придоби най-накрая истински любовен нюанс, но като цяло това са всички плюсове. Блеър продължи да ми пада в…

  • „Твърде далеч: Пропадане“ – можеше и по-добре

    Пропадах в бездната на това чувство. Пропадах със страшна сила. Това стигна твърде далеч. Пропадах в любовта си към Ръш Финли. Хммм, много се чудя как да започна… Красива любовна история? – да. Оригинална? – донякъде. Имаше ли предвидливи моменти? – достатъчно често. Може би трябва да се поправя още тук – красива история за страст, хормони и откровена похот. И как поредното неопитно в любовта девойче се влюбва в първия си мъж. Честно казано голямата тайна, която всички криеха от Блеър, не ми се стори чак толкова страшна. Жестока и несправедлива – да, но всичко просто беше лъжи от миналото на родителите й и няколко злощастни съвпадения, довели живота…

  • Бриджит Кемерер ни показва красивата страна на болката в „Писма до изгубените души“

    След като прочетох и последното изречение на тази толкова вдъхновяваща история, душата ми буквално пееше от щастие и радост. Прекрасна книга просто. И написана толкова добре – обикновено не съм фен на предаването на историята от първо лице, защото така се губят много значителни елементи от разказа, а и възприятието на останалите персонажи е повлияно от мнението на разказвача. Но когато гледните точки са две и се редуват, тогава се получава един интересен стил на предаване на случващото се, който максимално покрива дупките в наратива. И който ти дава възможност да надникнеш в душата и на двамата героя. А какво по-хубаво от една стабилна мъжка гледна точка?! Май предпочитам повече,…