историята от филма

Потопете се в един вълшебен свят с „Красавицата и Звяра: Историята от филма“

„Като всички приказки и тази започва с три простички думи: имало едно време… Само че след тях нашата история – една по-различна приказка, поема в нова посока. Защото те не е просто разказ за прекрасна девойка и красив принц – макар истината да е, че дамата действително е прекрасна, а принцът е истински очарователен. Това е разказ за много по-дълбока красота. История за двама души, срещнали се при много интересни обстоятелства, двама души, научили се да виждат истински значимото едва след срещата си, с която започва приказката им – едновременно стара като света и нова като току-що разцъфнала роза.
И така, историята започва. Имало едно време в сърцето на Франция…“

Това са встъпителните думи на книгата и веднага те полазват тръпки на очаквано приключение, романтика и душевна наслада. Защото душата ми наистина пееше от щастие докато изживяваше тази магия, наречена „Красавицата и Звяра“. Страхувах се за съдбата на Морис, също като Бел. Ядосвах се на упоритостта на Звяра, също като Бел. И със сълзи на очите гледах Библиотеката, подмолността на Гастон, издъхващият Звяр и първата целувка между героите – също като Бел. А щастливият край тотално ме срина с нежността, любовта и щипката хумор в него. И въпреки всичко това нямаше и грам захаросаност в историята – е, повече от вече наличната захар, разбира се 🙂

Но именно такива приказки обичам аз. Да ме прощават оригиналните страшилища на Братя Грим, но това е приказка, която да те топли в зимните дни, да ти вдъхва надежда в мрачните времена и да те изпълва с любов винаги, щом попаднеш между страниците й. А че тепърва предстои да я препрочитам, няма да крия. Обичам розови, захаросани, нежни и романтични приказки и не се срамувам от това!

Образът на Бел е мечта за всеки книжен плъх – любопитна до границата на лудостта, смела, милосърдна, добра и отворена към света, защото гледа със сърцето си, а не с очите. А очите имат много недостатъци както знаем и както ще се убеди сам Принца в това. Любовта и мирогледът на Бел към света на книгите съвпада изключително точно с този на всеки разпален читател и затова няма как просто да не се влюбим в това опърничаво девойче. Именно упоритостта й е тази, която печели прислугата на замъка, а постепенно и сърцето на Звяра. И докато дълги години Принца е бил себичен, арогантен и жесток, гневен и самотен, то идването на Бел е крайъгълният камък, който ще преобрази „животното“ и ще върне човека отдолу.

В заключение ще кажа, че макар още да не съм гледала игралната екранизация на историята, докато четях тази книга имах чувството, че съм на предните редове в киното. Така живо си представях действието, особено реакциите на Бел (в ролята Ема Уотсън), че това допълнително засилваше изживяването на историята. Предполагам, че няма да изненадам никого като заявя, че това се превърна в най-любимата ми „детска“ приказка… за вечни времена!

„Една история, която бе започнала едно време и щеше да свърши, Бел не се съмняваше, с най-щастливия край.“

~ * ~

Оценка на книгата:

Един коментар

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: