Book a la minute vol.1

Джина Шоуолтър – Прокълната целувка

Спомням си, че когато започнах да чета Прокълната нощ много ми допадна, защото историята на воините, интригата около тях, самите те бяха представени подробно, детайлно и не се пропускаше и миг, в който да се припомни елемент от сюжета, за да не се изгуби нишката на действието. Тук обаче главният сюжет се въртеше около интимните отношения между Аня и Лушън, а когато все пак действието напускаше спалнята имаше прекалено много излишно разтягане на лукуми за несъществени неща. Битките, случващото се с другите воини – Парис, Аерон, Рейес, миналото на Аня – всичко това беше претупано като информация, набързо предадено и някак между другото, колкото да получим почивка между отделните секс фантазии и изпълнения между главните герои. Това утежни четенето на иначе добре написаната и оформена книга. Имаше човъркаща любопитството интрига, имаше напрежение, имаше и малко екшън, но поради силното наблягане на еротичния елемент най-интересни ми бяха главите с драмата между Аерон, Рейес и Даника. За малко да ме заинтригува и историята на Парис, но и при него в последната му посветена глава всичко се разви много бързо и някак хаотично и честно казано ме изгубиха за каузата.

Крайното ми мнение е, че Шоуолтър има много добра идея за паранормална романтична поредица, но някак й куца изпълнението на моменти. Но ако преглътнем препъни камъните по пътя и задържим вярата в сърцата, че с всяка следваща книга изпълнението й ще се подобрява, то можем да очакваме една интригуваща и спираща дъха история за прокълнати древни воини, които намират любовта след хилядолетия на самота. Като в приказките 🙂

Лиса Рене Джоунс – Горещи тайни; Опасни тайни

Единственото, което мога да кажа е, че не мога да кажа нищо лошо или добро за тези две книги, просто защото не се задържат в ума. Има интрига, но банална и повърхностна, има романтика, която е май водещият елемент в историята, има много тестостерон, но тия тъмни и смъртоностни братя Уокър – еми не са чааак толкова страшни, колкото се старае да ги изкара анотацията. Дори всъщност са си направо мъркащи котенца, които показват остри нокти от време на време. Краят беше винаги претупван – докато дойде кулминацията на историята и буквално в следващия миг лошите биваха победени, добрите се женеха и финалните надписи вече бяха на екрана. Но като цяло това са приятни малки романчета за убиване на време, които се четат на един дъх, но които за жалост не остават за дълго в ума на читателя след това.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: