faking_perfekt

„Да имитираш съвършенство“ никога не води до добри резултати. Затова бъдете себе си 😉

Да имитираш съвършенство – книга, която показва пътя на човек към прозрението, към преоткриването, към примиряването с това, което е. Въпреки, че това е тийн история, аз мисля, че проблемите и въпросите, които поставя пред читателя, са актуални за всяка възраст – кои сме всъщност, ако не деца на родителите си, продукт на обстоятелствата и обкръжаващите ни хора; какво наистина искаме и от какво се боим; трябва ли да се преструваме, да не бъдем себе си, за да успеем в начинанията си? Можем ли да избягаме, да се скрием, да отричаме до безкрай? Защото… колкото и далеч да отидеш, не можеш да избягаш от себе си; колкото и добре да се криеш от другите, не можеш да се скриеш от себе си. Колкото и да отричаш съдбата си… е, ами тя е съдба – рано или късно си изпълнява плана.

„Всяко друго момиче щеше да си е тръгнало отдавна, но аз сякаш не успявах да се отърся от идеята, че трябва да бъда точно на това място, точно тази личност и точно с този човек.“

Лекси научава всички тези уроци по малко опасен, донякъде болезнен, дори травмиращ начин. Лутайки се между въпроси и желания, тя изпада в ситуации, от които най-много се страхува. Но винаги успява да изплува над проблемите си – сама или с приятелско рамо до себе си. Така осъзнава ясно кои са истинските й приятели. Осъзнава, че не винаги това, което искаш, е това, от което имаш нужда в живота си. Елитни приятели, перфектно гадже, любящи родители, нова среда, в която да се впише – това са желанията й, но макар и да ги получава, тя не е истинското си Аз. Не е себе си. Чувства се като самозванка.

Едва, когато всичко се сгромолясва около нея и фасадата й е разбита, Лекси осъзнава, че това, което й е нужно, е всъщност много малко – един най-добър приятел аутсайдър; една приятелка млада майка; възможно най-несъвършеното гадже, което обаче я обича истински; майка и баща, които никога не са били до нея, но са направили всичко по силите си, за да израсне в безопасност и сигурност и сред добри хора. Осъзнава, че е крайно време да започне да се бори с недостатъците си, вместо само да ги прикрива. Но най-вече Лекси се научава да приема себе си и околните с всичките им несъвършенства. Научава, че всеки крие нещо под външната си фасада и колкото е по-добра маската, толкова е по-дълбока тайната. Научава се да обича – истински. И да прощава. Научава се да се бори – за себе си, за мечтите си, за хората, на които държи.

Лекси Шоу сменя кожата си бавно, но сигурно към едно ново, истинско свое Аз.

„Първо, цветовете му избледняха. След това постепенно, но сигурно, тънката му външна обвивка се отпусна и обели, докато най-накрая той се появи от другата страна, свеж и ярък и още по-красив. Тревър бе сменил кожата си.“

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: