the_pact

„Обещание“ за любов от Карина Хали

„… тя е луда, но в нея има магия. в нейния огън няма лъжа.“

Това е една развлекателна романтична история без излишен драматизъм. Конфликтите се разгаряха бързо, но и бързо се разрешаваха. Някой с течение на години, но начинът, по който е написана книгата, не позволява на читателя да се отегчи и да усети тези години. Все пак, когато героите изпаднат в размисъл за изгубеното време, ти става мъчно, че са го пропиляли от страх и съмнения.

„Има един проблем обаче. Как да си сигурен, че някой изпитва същите чувства като теб, без ти да му разкриеш своите?“


„Може би просто виждам онова, което ми се ще да видя, и живея в свой измислен свят.“

Искаше ми се да си признаят чувствата още в самото начало, тази нерешителност на моменти ме изнервяше, но пък трябва да призная и че уважавах съобразителността с приятелите им. Желанието им да не наранят близките си обаче бледнееше пред страстта и силната любов между тях. И макар на Линдън да му бе необходима близка среща със смъртта, за да се осъзнае, все пак успя да се пребори за сърцето на най-добрата си приятелка. Може би всички тези години, в които тайно се желаеха, им бяха необходими, за да може любовта между тях да процъфти и да стане нещо солидно, нещо непоклатимо, което повече никой от тях да не може да игнорира.

Освен развитието в отношенията им, много ми допадна и развитието на главните герои като отделни личности. Всеки имаше мечти и с цената на много труд ги осъществи – Стефани отвори собствен бутик, а малко по-късно и он-лайн магазин, изцяло отдаден на любимата й тема – черепи; Линдън стана един от най-добрите пилоти на хеликоптери. Всеки беше завършена и самостоятелна личност по отделно, а заедно просто бяха стихия. Любовта им ги допълваше, не ги създаваше като хора.

Другият централен персонаж – Джеймс – беше мрачен в сравнение с двамата си приятеля. Вечно сериозен и кисел, рядко щастлив, около него се носеше една тъжна аура. Дори когато обича, той не може да се радва на живота и не иска, даже не оставя, и другите да се радват, да са щастливи и спокойни. Той е вечно недоволен и заядлив, завижда за повърхностното, без дори да си дава сметка, че и околните си имат проблеми. Ето защо не се изненадах, когато се оказа, че той стои в дъното на раздора между Стеф и Линдън. Но и Джеймс, също както приятелите си, осъзнава грешките си и поема отговорност за действията си. Израства, загърбва миналото и най-накрая си позволява да бъде щастлив. Позволява на всички да бъдат щастливи.

„Душата ми е спокойна, когато Линдън е до мен, а останалата част от живота ми… е, тя едва сега започва.“

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: