„13 причини защо“ трябва да бъдем по-внимателни един към друг

„С всяка страна на всяка касетка някой мой стар спомен се преобръща с главата надолу. Нечия репутация се изкривява и в резултат на това някой се трансформира в човек, когото не познавам.“

Сигурно вече се повтарям, но ще кажа, че това е поредната поучителна история, поднесена ни брилятно и оригинално от Джей Ашър и издателство Ентусиаст. И макар да чух от сто места, че била тежка и мрачна, трудна за четене дори, ами ще възразя – аз лично не успях да усетя нищо от прословутата потискаща атмосфера на историята. Дори ми се струваше, че „баналните“ проблеми на Хана със съучениците й са нормална част от живота на всеки тийнейджър. Но това, което Хана иска да докаже със записите си и самия си край, е че на пръв поглед нормалните, ежедневни неща могат да доведат до лавинообразни последици, които в основата си са повече от отвращаващи и неприемливи. Незаконни. Неморални. А най-лошото е, че всеки отвръща поглед на другата страна и не прави нищо, за да предотврати тези отблъскващи и съкрушителни последици.

Както казах, за мен „13 причини защо“ не беше тежко четиво. Може би след „Градината на пеперудите“ имам някакъв изграден толеранс, а може би и елементът на съспенс в разказа, това непреодолимо чувство да „чуеш“ следващия запис колкото се може по-скоро, и бързият прочит са причината за тази моя лека апатия. Но като се замисли човек, най-страшното в цялата история са всъщност последните разкази на Хана за постъпките на Брайс Уолкър. Да, останалите виновници за съдбата на нашата героиня също нямат леки провинения, поне не всичките (визирам теб, Тайлър! И теб, Джъстин, главно задето позволи на Брайс да направи, каквото направи по време на онова парти! О, и Кортни – ти също си в кюпа!). Но Брайс е този, който според мен трябва да понесе най-тежкото наказание. Само дето книгата не е написана, за да раздаде правосъдие. Написана е като предупреждение – ако си такъв и такъв, ако правиш това и това, – последиците могат и да бъдат главоломни!

„Предполагам до това се свежда всичко. Никой не знае точно какво влияние оказва върху живота на другите. Често изобщо нямаме представа за това въздействие. Но и в двата случая продължаваме да прекрачваме границите.“

Всъщност така и не разбираме какво се случва с провинилите се след като Клей изслушва записите. Получаваме преживяванията на момчето в рамките на едно денонощие, докато записите на Хана преобръщат целия му живот с краката нагоре. Докато му отварят очите за очевидното. И му помагат да види знаците, които е пропуснал при Хана, у друг човек. И да му подаде ръка.

Много ми хареса посланието на Ашър – дори той самият си признава, че е написал книгата именно с такава цел, – да ни покаже, че всичко което правим, което казваме, дори най-незначителните на пръв поглед неща, могат да окажат огромно влияние върху живота на околните. По начини, за които дори не сме подозирали за възможни.

„Не знаете какво се случва в ничий друг живот, освен във вашия. И когато се занимавате с един аспект от живота на даден човек, всъщност не се занимавате само с този аспект. За жалост, не можете да сте толкова прецизни и да действате толкова избирателно.
Когато се занимавате с един аспект от живота на даден човек, занимавате се с целия му живот.
Всичко… оказва влияние върху всичко.“

Тийн историите, тези написани добре разбира се, са по мое мнение едни от най-истинските истории. Там невинаги можеш да очакваш щастлив край, но със сигурност получаваш истината, сурова и кървяща, а краят по-скоро е справедлив към историята. Допълва я по един перфектен начин. И макар голяма част от тези истории да носят мрачно усещане, те определено са едно добро средство за борба с депресията. Със самотата и изолираността. Защото наистина не сме сами. И някъде там има някой, който чака да ни подаде ръка. Трябва само да поискаме помощта му.

„13 причини защо“ – сериалът

Ами книгата беше по-хубава! Знам, знам – звуча клиширано. И определено сериалът не е без своите си приноси и положителни черти – получихме поглед над главните заподозрени извън възприемането им от Хана и Клей. Видяхме и тяхната страна на историята. Видяхме мотивите зад държанието им. Видяхме как се справяха с последиците. Видяхме и Брайс.

Освен това получихме поглед и над мъката на родителите на Хана, за което аплодирам на крака Кейт Уолш за прекрасната, трогателна игра!

И именно тук започват големите и ненужни разлики според мен – самата идея на книгата носи достатъчно мрачно настроение, нямаше нужда и сериалът да бъде чак толкова депресиращ и отвратителен на моменти честно казано. Да, допълва много елементи, но и също така разтакава историята до припадък. Много от героите бяха представени като репресирани и единствен Брайс като че ли си изглеждаше „нормален“. А Клей – вместо тихото и скромно момче с добра репутация, го представиха като поредния депресиран аутсайдер, когото никой не харесва, и който е спасен от тормоза на съучениците си, защото помага с уроците на една от спортните легенди в училище.

Определено не ми допадна и откровената бруталност около изнасилванията на Джесика и Хана, която показаха. Но от друга страна е хубаво, че акцентираха над тях, за да засилят посланието на историята. А и като даваха последиците за всички останали, как така пропуснаха да въздадат справедливост именно на Брайс. И той сериозно ли е толкова чалнат в главата и не осъзнава какви ги върши или удобно пропуснахме факта от книгата, че просто обича да се държи свойски с всички момичета, които са му хванали окото?!

И как така всички искаха да вземат касетите от Клей и да го спрат да ги слуша, когато все пак някой от тях му ги е пратил преди това?! И отново за Клей – уж е аутсайдер, апък изведнъж се изживя като някакъв умопобъркан рейнджър, готов даже да убива, за да отмъсти. Изобщо цялата идея, посланието, на историята се разми в тая кашава холивудска боза!

И така, крайна оценка – книгата беше мнооого по-добра от филма/сериала!

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: