„Твърде далеч: Пропадане“ – можеше и по-добре

Пропадах в бездната на това чувство. Пропадах със страшна сила. Това стигна твърде далеч. Пропадах в любовта си към Ръш Финли.

Хммм, много се чудя как да започна… Красива любовна история? – да. Оригинална? – донякъде. Имаше ли предвидливи моменти? – достатъчно често. Може би трябва да се поправя още тук – красива история за страст, хормони и откровена похот. И как поредното неопитно в любовта девойче се влюбва в първия си мъж. Честно казано голямата тайна, която всички криеха от Блеър, не ми се стори чак толкова страшна. Жестока и несправедлива – да, но всичко просто беше лъжи от миналото на родителите й и няколко злощастни съвпадения, довели живота й до този момент. До Ръш. Освен това имайки предвид с какво се е справяла през последните три години, как е израснала силна и самостоятелна, ми се стори, че реагира прекалено пресилено. Образът на Блеър се крепеше върху изстраданото й минало, но в същото време не можах да видя научените уроци приложени в настоящето. Предполагам, че в противен случай просто нямаше да имаме толкова драма…

Трябва да кажа и че по мое мнение героите бяха слабо представени и изразени – липсваше както богато физическо, така и по-дълбоко емоционално и психическо описание. Похотта на Ръш и Блеър прекалено бързо прерастна в любов, която очевидно не беше достатъчно силна, за да устои на първата буря. Блеър беше страшно непоследователна и раздвоена в мислите и действията си, да не говорим колко лесно се оставя да я манипулира Ръш. Самият той пък така и не ми блесна в ролята на „лошото момче“ – циничните думи, татусите и пиърсингът не те правят автоматично badass! Дори един сносен изблик на гняв не видях в тази книга. Но пък отношението му към Блеър, когато решеше да бъде мил разбира се, беше безценно. Вместо да го намразя, мисля че напълно хлътнах по този персонаж.

Еротичните сцени бяха на места доста пошли и безвкусни, а разговорите след тях бяха просто не на място и извън всякакъв смисъл.

Краят – той беше тъжен. Не трагичен, не драматичен, дори не се вписа и в моята графа „сълзлив“, а там хич не е трудно класирането, повярвайте ми. Просто тъжен развой на последните събития, тъжен и дори изкуствено натрапен бих се осмелила да добавя. По-малко преиграване и повече разум и историята можеше да приключи до тук.

Та-а в крайна сметка това е една красива любовна история за страст и похот, красива, но и блудкава. Блудкава и бедна откъм описание и действие. Сякаш героите скачаха от една сцена в друга без предупреждение. Кратко и леко четиво, което обаче не оставя траен отпечатък след себе си. Може да се използва за запълване на времето, ноо… за мен в този жанр винаги ще си остане номер едно „След“ на Ана Тод.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: