• „За да си спомня“ – когато спомените се превърнат в блян

    Наистина не знам от къде да започна и как да ви кажа, че това е една изключително добра и страшно въздействаща книга! Историята е тъжна, макар и да минава известно време преди да осъзнаете това, но в същото време е и забавна, типично тийнейджърска, и дори романтична. Има си от всички необходими емоции, за да се превърне в едно от любимите ми четива. А освен всичко друго се и чете лесно и гладко, защото е написана с такова майсторство! Книгата ни представя Сами Маккой – момиче заболяло от рядка смъртоносна болест, което като всеки диагностициран с фатален край пациент преминава през петте етапа на скръбта и едновременно с това успява…

  • „13 причини защо“ трябва да бъдем по-внимателни един към друг

    „С всяка страна на всяка касетка някой мой стар спомен се преобръща с главата надолу. Нечия репутация се изкривява и в резултат на това някой се трансформира в човек, когото не познавам.“ Сигурно вече се повтарям, но ще кажа, че това е поредната поучителна история, поднесена ни брилятно и оригинално от Джей Ашър и издателство Ентусиаст. И макар да чух от сто места, че била тежка и мрачна, трудна за четене дори, ами ще възразя – аз лично не успях да усетя нищо от прословутата потискаща атмосфера на историята. Дори ми се струваше, че „баналните“ проблеми на Хана със съучениците й са нормална част от живота на всеки тийнейджър. Но…

  • Суровият гимназиален живот в „Истината за Алис“

    Ще започна веднага с крайната оценка – книгата ми хареса! Според мен трябва да бъде прочетена от всеки тийнейджър, особено от тези т.нар. аутсайдери. Много поучителна и разкриваща жестокостта и безразличието към чуждите чувства на децата в гимназията. Което си е доста парадоксално, имайки предвид как това е период от живота на човек, в който именно чувствата и емоциите взимат превес, хормоните бушуват и общо взето тялото се чуди на коя планета се намира. Но вместо това да е и период на взаимно разбиране, състрадание и уважение, че отсрещния човек също се бори с промените в тялото си, това е един от най-тежките и жестоки периоди от живота на хората.…

  • Никой не бива да носи сам „Вселената на раменете…“ си

    Ще ми се да бях прочела тези истории още преди години. Когато бях тийнейджърка, когато бях в гимназията и особено когато смятах, че светът свършва с всяка моя драма. Последното не се е променило особено, но по всички останали параграфи щях да оценя дълбоко помощта от тези автори, от техните истории и от силата на техните герои. Щях да почерпя поуките в края на всеки разказ. Или поне така ми се ще да вярвам. Но каквото и да е положението, то не променя факта, че „Вселената на раменете ми“ е поредната прекрасна тийн история, която ще разтърси света ви и ще ви отвори очите за тривиалните на пръв поглед проблеми…

  • Открийте малките неща с „Всички наши места“

    „всички ние сме сами; затворени в телата и в собствения си ум, и всяка компания в този живот е мимолетна и изкуствена…“ В анотацията на книгата пише: историята на момиче, което се учи как да живее от момче, което иска да умре. Не бих могла да го кажа по-добре. Това наистина е книга, която те кара да се замислиш. Книга, която смело поставя въпроса как да продължиш напред, как да не изгубиш себе си, след като си изгубил най-близкото до сърцето си. Как да се върнеш към живота, но без да забравяш хората от миналото. Защото вечно ще носиш техния отпечатък върху душата си. Финч е харизматична, отворена към живота…