• Дневникът на Ане Франк

    Не знам как да започна това ревю. Книгата е доста противоречива за мен, защото в основата си ми хареса. Наистина представя на читателя един нов поглед, личен поглед над събития, за които повечето от нас знаем единствено от написаното в учебниците по история. Виждаме мизерията, лишенията, несгодите на евреите, преследвани от цял свят, понесли омразата на един народ и страха на едно изстрадало общество. Но още виждаме и неслонимия дух на едно модерно момиче, изпреварило времето си с десетилетия напред. И тук вече навлизаме прекалено надълбоко в мислите, мечтите и надеждите на това момиче. Тук вече идва конфликтната за мен част, защото това е дневник. Дневникът на едно подрастващо девойче,…

  • Graffiti Moon ни разкрива изкуството да откриеш себе си и да имаш смелостта да преследваш мечтите си

    „Казах му, че това са само мечти. Той отговори, че мечтите са единственият начин да стигнеш до някъде.“ Какво може да се случи в рамките на една нощ – ами оказва се доста нещо. А също очевидно може и да се напише книга за случилото се, която да те обсеби до последната страница. И въпреки, че си наясно кои са Сянката и Поета, си оставен да се чудиш на толкова много неща заедно с героинята ни Луси. И все пак – истината през цялото време е пред очите ни. Историята на Кат Кроули е наистина увлекателна, забавна, тъжна в истинските си моменти и емоционално заредена до избухване. Героите ни са…

  • The Aesthetically Pleasing Book Tag

    Отдавна бях хвърлила око на този таг, но се мотаех, защото не притежавам чак толкова богата библиотека, от коята да избирам любими корици. Пък и много забравям какво ми е харесало има-няма пет минути след като съм се прехвърлила на следващата книга 😄 Но благодарение на Силвето си дадох малко зор и ето го резултата: 1. Най-добрата цветова комбинация на корица Хм, като че ли нямам някоя конкретна корица на ум. Обичам ярките корици с наситени цветове, ако трябва да бъда съвсем откровена. На Сиела повечето книжки са с точно такъв тип корици. Едни от скорошните книги, които четох, с наситени, изразени цветови комбинации, бяха „Единственият спомен на Флора Банкс“, „Защото никога…

  • Магия, криминална загадка, духовити герои и Ню Йорк през 20те години на 20ти век – какво повече можете да искате от „Ясновидците“

    Най-обичам такива книги – чувал си за тях от всички, hype-а отдавна е отминал, и ти тепърва откриваш любовта си към тази история като дълбоко заровено съкровище, на което случайно си попаднал по време на лятната си ваканция на Карибите… или на родното Черноморие 😄 Това, което се опитвам да кажа, е, че книгата е феноменална сама по себе си и ще е срамота да изпуснете да се запознаете с изумителния свят на „Ясновидците“. Пък и има голяма вероятност да ви преследват призраци на отмъщението, ако не го направите. Не казвам, че аз ще ги изпратя, но човек може да научи какво ли не измежду страниците на тази книга… А сега…

  • Трогателната, истинска и пълна с приключения история на Флора Банкс

    „Една-единствена целувка – това е всичко, което помня. Един-единствен спомен – това е всичко, което имам. И едно черно камъче в ръката ми…“ „Всичко, всичко“ среща „За да си спомня“… От къде да започна – тъкмо приключих с четенето и в главата ми е някаква какафония, подобно на обстановката в тази на героинята ни. Разбирам я, или поне полагам огромни усилия да се поставя на нейно място и да я разбера. Затова и може би приемам постъпката на майка й за крайно жестока и егоистична; постъпка, която дори смъртта не би могла да оправдае. Може би трябва да започна със самото начало на книгата, а именно Пролога – силно интригуващ…