Грозна, жестока, любовта си е любов и няма измъкване от това чувство 😉

Искрени благодарности на издателство Ибис за предоставеното копие. Направихте света ми много по-красив ❤

„Предполагам, че ако човек види любовта от най-жестоката й страна, е възможно да поиска никога вече да не я преживява отново.“

А си мислех, че никога няма да започна да препрочитам книги. Особено толкова скоро след първия им прочит. Обаче годината започна с Хари Потър, а после от издателство Ибис бяха така щедри и добри да ни поднесат „Жестока любов“ и то с такава прекрасна корица, че нямаше как да подмина този шанс. Така че я прочетох. Отново. И чувствата, събудени от нея първия път, сега бяха далеч по-силни, далеч по-разтърсващи, далеч по-завладяващи. И някак прекалено близки до моя собствен живот. Плашещо е, когато една книга може така добре да разгадае случващото се в душата ти. Да го извади на показ, да ти избоде очите с него, и после най-нагло да ти вдъхне надеждата, че красивите неща в живота все пак идват рано или късно. Стряскащо е, когато една книга те разбира по-добре от който и да било в живота ти. Но и някак успокояващо. И затвърждава за пореден път тезата, че книгите са най-добрите приятели и че именно те ни учат, че не сме сами в болката и мъката си.

Сега също така обърнах внимание и на стила на писане. На оформлението на текста. Много ми допада, когато авторите използват кратки, повтарящи се изречения, наситени с емоция. Правят историята някак по-достъпна по този начин. По-съпреживяваща (ако има такава дума изобщо). Хареса ми и как между мислите на героите се промъкваха истинските им мисли – „Ще се влюбя в теб, Рейчъл“, „Мисля, че си привлечен от мен, Майлс“ и всякакви такива. Бяха сладки и затрогващи и толкова непринудени. Естествена част от разказа. Какво ти – направо го допълваха до съвършенство!

Докато четях за втори път историята на Майлс и Тейт, открих и че книгата всъщност е за две любови – една грозна и една красива. Или може би всяка любов е красива, но поражда грозни чувства, когато не оправдае очакванията, надеждите и мечтите ни. Може би понякога трябва да изстрадаме една любов, за да разпознаем стойността на друга. А може би, просто може би, никога не трябва да се отказваме от любовта – тя все пак е тази, която ни вдъхва живот. Която ни кара да продължаваме напред, дори когато се стараем сами да се закотвим на едно място. Любовта е тази, която ни кара да изпитваме най-прекрасните и най-ужасяващите чувства, а понякога дори го прави едновременно.

„И осъзнах… току-що… че Господ ни дава жестокото, така че да не приемаме хубавите неща в живота за даденост.“

Историята за Майлс и Рейчъл е трогателна. Сладка. История за първата любов – Майлс се влюбва в Рейчъл. Майлс и Рейчъл си играят на семейство. Но дори когато играта става реалност, те все още не са готови и животът им дава жесток урок. А те обвиняват любовта. И после всеки поема сам по пътя си, път, който се оказва изпълнен с тръни, болка, вина и много безсънни нощи.

Историята за Майлс и Тейт е типичната „приятели с облаги“ история. Само дето те никога не са били приятели. Но химията между двамата е там от самото начало и никой от тях не е способен да й се противопостави, камо ли да я отрече. И макар Майлс да има правила, и той, и Тейт ще ги нарушат главоломно и взаимно ще си причинят грозни неща, докато в същото време се влюбват безусловно в другия.

И през цялото време там ще има един „капитан“, който мъдро ще наблюдава двете истории отстрани, а накрая още по-мъдро плавно ще насочи героите ни в правилната посока. Съвсем неусетно. И доста умело бих добавила аз. Ах, този хитър старец!

“ – Чувала ли си израза „Когато животът ти поднесе лимони…“.
– „Направи си лимонада“ – довършвам аз.
Кеп ме поглежда и поклаща глава.
– Не е така. Когато животът ти поднесе лимони, постарай се да откриеш в чии очи трябва да ги изстискаш.“

Дали ще е грозна, дали ще е жестока, любовта си е любов и няма измъкване от това чувство. Не ние избираме кога да се влюбим – любовта избира кога да нахлуе в живота ни, твърде често неканена, и да обърне всичко с главата надолу. Понякога за добро. Понякога за зло. Но дори когато любовта е жестока и грозна, тя пак е единственото, което ни кара да се чувстваме истински живи. Не можем да я пренебрегнем. Не можем да избягаме от нея. Не можем просто така да я захвърлим на вятъра. Защото току-виж най-неочаквано се нанесе в апартамента отсреща и притежава изключително сексапилна медицинска униформа… на Мини Маус.

„Жестока любов“ е прекрасна романтична история, изпълнена със силни чувства и завладяващи сцени, и уникални герои, и незабравими житейски уроци. Страхът и болката винаги ще са там. Важното е да ги превърнем в моменти от живота, не в самия живот. А Колийн Хувър не само е успяла брилянтно да ни поднесе този урок, но и за пореден път да си отвори още едно местенце в сърцата ни, така че с огромно нетърпение да очакваме всяко нейно следващо заглавие. И да го грабваме дори без да поглеждаме анотацията на гърба.

„Всичко си заслужава.
Красивите моменти като този са онова, което изкупва жестоката любов.“


А ето и какво бе мнението ми за книжата след първия прочит (преди малко повече от 6 месеца):

Дори не знам от къде да започна – толкова много ми хареса тази история, а преводът беше повече от добър, макар и непрофесионален! Хувър просто печели читателя с необикновените си герои, поставени в обикновени ситуации по още по-необикновен начин. Няма как да не съпреживеете болката на Майлс, да не се съпоставите с терзанията на Тейт и да не се влюбите в грозната любов помежду им. А името на книгата честно казано може да се тълкува по много начини, нито един от които дефакто е грозен. Има черни моменти в любовта, има болка, има разминаване, но накрая винаги изплуваме на повърхността по един или друг начин и виждаме отново слънцето. И както самият Майлс казва – „Хубавите моменти… компенсират грозната любов“.

Наистина една красива, нежна и разтърсваща история, която ви държи на нокти през цялото време, главно заради мистериозното минало на младия пилот Майлс, което постепено, много, мнооого бавно ни бива разкрито. Така болката, отчуждеността и откритата грубост на героя придобиват смисъл и дори печелят съчувствието на читателя. При толкова голяма и дълбока любов понякога е трудно да повярваш отново след като си излязъл полужив, полумъртъв от първата раздяла. Трудно е да излезеш иззад дебелите стени, изградени около сърцето ти, дори когато самото то бие срещу тях и иска да обича отново. Но една упорита млада дама, твърдо решена да изгради самостоятелен и независим живот, се поддава на чара на младия пилот и успява да пробие през леда, обгърнал душата му, дори и самият той да не иска да си го признае. Тейт се бори за любовта си до последно, бори се да вдъхне живот в безчувствения Майлс и точно когато вече е на ръба на силите си, когато вече сама е готова да се откаже и всичко й изглежда безнадеждно, младият мъж събира кураж и прави последната решаваща крачка към любовта.

Двамата герои са брилянтно изградени като личности и характери. Самият Майлс, който в началото, а и през цялото време, иска да изглежда недостъпен и суров, таи толкова нежна и ранима душа в себе си. Галантен и грижовен, той е типичен джентълмен, дори в мрачните си моменти не може да се отнесе открито жестоко към околните, особено към тези, които смята за близки. Тейт, със своята упоритост и природна благородност, съумява да прозре истинската същност на Майлс под пластовете непукизъм и отчужденост и достига до раненото му сърце, макар и самият той да го отрича до последно. С неугасващата й любов, с помощ от верните приятели и с малко побутване от един мъдър старец Майлс най-накрая зарязва черупката си и се отдава на чувствата си без повече страх, а дори с огромна доза нетърпение за бъдещето. Двамата герои се допълват и до последния детайл, така че възпламенилата се страст и последвалата я любов не са никак изненадващи, а напротив – трогателни и много красиво описани чувства.

Потопена в историята, дори не осъзнах кога е дошъл краят и това докара носталгични нотки към прекрасното чувство, което оставя във вас книгата след прочита й. Но повярвайте ми като ви казвам, грозният път на любовта си заслужава щастливия финал в края на пътеката!

~ * ~

Оценка на книгата:

2 коментара

  • Paris_love

    Здравей 🙂 Видях, че блога ти е от скоро, но успях да прочета всичките ти ревюта и всичко, което пишеш, ми харесва толкова много 🙂 Жестока любов също не прави изключение, разбира се. Пожелавам успех на теб и на блога ти и да имаш възможност да четеш все хубави и интересни книги 🙂

    • Калина

      Здравей!! И искрено благодаря за милите думи! 😍
      Всичко, което съм написала, и добро, и лошо, извира отвътре и съм щастлива, когато успявам да достигна и до други книжни душици. Дано наистина продължим да попадаме на хубави книги, пожелавам ти го и на теб, но ако все пак нацелим киселото грозде, ами за това са „жестоките“ мигове в живота – за да оценим красивите 😉
      Весели празници ти желая!

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: