Нежна романтика и незабравими чувства в „Завещанието“

„защото да разбереш душата на другия, слънчице, може да успокои твоята“

Една от най-нежните и чувствени истории, които съм чела досега. Толкова много болка, любов, страх и всеотдайна вярност и още куп други преплетени емоции на едно място не бях срещала. Всеки герой представяше уникална и истинска интерпретация на реални чувства, хора и събития – невинното дете с единственото съкровено желание да има майка; романтичната тийнейджърка, която търси своя рицар сред блато от жаби; доброто момче, най-големият син, който се опитва да бъде по-добрата версия на баща си; самотният родител, даващ всичко от себе си за благополучието на семейството си, но сам съмняващ се в достойнството си за любимата жена; дълбоко травмирана и отказала се от любовта чувствена и нежна жена, която без да осъзнава дава толкова много на света; и една грижовна старица, която умело е разгадала душите на всички и с няколко хитри хода носи щастлив край на любимите си хора. Дори и след смъртта.

Както споменах в началото историята е нежна и чувствена, деликатно написана и поднесена без излишни и тежки драми. Въпреки наличието на интриги, конфликти и неразбирателства, както и не малко антигерои, негативните сцени в книгата са поднесени с финес и лекота, която неусетно те води към щастливите моменти. Единственото, което мога да отбележа като недостатък, беше смесеният стил на разказ – от първо лице, единствено число, към страничен наблюдател от трето лице, добре запознат с чувствата на героя. Другото, което не ми хареса, беше грубият език на Джейк, който никак не се връзваше с нежната атмосфера на книгата. Понякога се усещаше като рязко събуждане от хубав сън…

Искам да отбележа, че колкото и нежна и изискана дама с добра душа да е Джоузи, определено умее да поставя хората на мястото им. Това най-много ми хареса у нея. Бързо преценяваше хората и се държеше всекиму според заслуженото. И най-вече раздаваше толкова много любов без да иска нищо в замяна. Може би трябва само да е малко по-твърда в споровете си с Джейк. Но пък тя „знае как да се оправя с нейния мъж“.

Съдба или хитрите кроежи на една любяща старица – без значение кое стои в основата на любовта между Джоузи и Джейк, историята им е увлекателна, завладяваща, дълго се помни след като си прочел и последната дума и най-вече е вдъхновяваща. Дава надежда, че никога не е късно да се постигне щастието; че любовта те чака, независимо колко време ще ти отнеме да я достигнеш… или приемеш; че сродните души съществуват. И се намират. Винаги!

„Ако обичаш някого, искаш да знаеш всичко за него. Искаш да излекуваш всичките му рани. Искаш да бъдеш до него, когато се нуждае от теб. Искаш да бъдеш с него през цялото време.“

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: