Поредицата „Адски устройства“ оплита читателя в разтърсващ любовен триъгълник, от който никой няма да излезе невредим…

Много положителни мнения бях чувала за тази поредица на Касандра Клеър, както и за ловците на сенки като цяло. Това и ме подтикна най-сетне да й обърна внимание на тази авторка. И макар Реликвите на смъртните да ме разочароват към този момент, то тази трилогия направo ми взе дъха. Историята като история не блести с някаква оригиналност (освен може би самата идея за ловците на сенки), но светът на нефилимите и техните битки през 18ти век, изграждането им на индивидуалност във време, когато това е било на практика невъзможно, създаването и запазването на приятелства по-силни от вечността, всичко това просто беше на цяло едно ново литературно ниво. Книгите преливаха от свръхестествен елемент, но това само помагаше на историята – освен самите нефилими, имаме магьосници, вампири, върколаци, феи и демони и какви ли не още чудни твари. Главно място в историята заема армията на т.нар. автоматони – в началото полухора-полумашини, но с напредването на действието злодеят в приказката ги осъвършенства до перфектните метални машини за убиване с човекоподобна структура. Самото им присъствие в ера, в която техническият напредък кипи с бясна сила, но и е още твърде далеч от подобни постижения, си беше цяло чудо и доста добре обигран ход от страна на писателката според мен. Друго, което много ми хареса, беше чистият и лек хумор на героите и особено този на Уил. Това момче можеше да страда с пълно сърце, но и когато решеше влагаше същото това сърце и в остроумията си.

И като споменах Уил, ами да започнем да ги нищим тия герои – ще гледам да съм кратка. Теса въплъщаваше перфектния образ на невинната и безпомощна девойка. Дори това да не е бил главният замисъл на Клеър, то така чувствах героинята през цялото време. Беше, смея да твърдя, дори леко лигава на моменти. Някак не можех да си представя това нежно цвете да се бие, да стои редом с мъжете в опасни битки, че и да побеждава. Упоритостта й да бъде независима и равна на нефилимите само я вкарваше в допълнителна беля. Но нежността й си имаше и добри страни – беше изключително женствена, мила, сърдечна и в повечето случаи безкористна. Дори да се случеше да съди прибързано някого, обикновено бързо и си вземаше поука. Теса беше там просто за да раздава любов според мен, но не и ритници.

„Каквато и да си физически  – каза той, – момиче, момче, силна, слаба, болна или здрава… всичко това няма значение. Важното е това, което е в сърцето ти. Ако душата ти е на воин, значи си воин. Всичко друго е стъкларията, от която е направена лампата. Но ти си светлината вътре.“

Джем, това съкровище на силния пол, толкова галантен джентълмен и такъв верен приятел. Как да не го заобича човек, как да не се влюби в музиката и закрилническия му инстинкт, в безкористните му жертви в името на любовта и приятелството. И макар да бе постоянно описван като момче с крехка физика, нежно и деликатно поради здравословното си състояние, Джем показа изключителна физическа издръжливост, както и много добра техника в битките. Така и не можах да видя в ума си слабото, бледо момче с броящите се ребра и изпъкнали скули. Аз виждах силен младеж, чието тяло просто го бе предало твърде рано. Плаках, когато всички мислеха, че е мъртъв, плаках когато осъзнах какво е сторил, за да остане жив, плаках и когато се освободи от влиянието на мълчаливите братя. Джем, както показва и името му, е наистина мъж-съкровище.

„Понякога – каза Джем, – животът ни се променя така бързо, че промяната изпреварва разумът и сърцето ни. И когато животът ни вече не е същият, но копнеем за отминалите времена, чувстваме най-силна болка.“

И накрая, но не на последно място, Уил Херондейл. Типичното лошо момче с арогантното държание, саркастичните забележки и хапливия език. И него не можеш да подминеш с безразличие в чувствата. Той може да подпали кръвта ти дори и само като си стои и гледа невинно. Но така и не се връзвах на пиперливия му характер дори и когато не знаех защо се държи така ужасно. Беше някак прозивно, че гаднярът в него е насилено поведение, а не нещо, което му иде отвътре с лекота. Сърцето му може да се мери единствено с това на Тес по големина. И може би с това на Джем също. Все пак и тримата имаха нужда от мегдан за тия оплетени чувства в тоя още по-оплетен триъгълник, който забъркаха.

„Животът е книга и има стотици страници, които все още не съм прочел. Бих искал да ги прочета заедно с теб, колкото се може повече, преди да умра…“

Хареса ми как бе представена дълбочината на парабатайската връзка на Джем и Уил, хареса ми как двамата не се притесняваха да изразяват чувствата си един към друг, както и към Теса. Като цяло картината на душевните терзания, емоциите и сърдечните болки на героите беше живописно представена. Може би и затова толкова много ме грабна историята – ще запомня не толкова свръхестествения елемент, борбата между доброто и злото, а по-скоро любовната линия на тази трилогия. Касандра Клеър е успяла да забърка такъв любовен триъгълник, че е просто невъзможно да кажеш „Стига, избери…“ – кой? Кой, по дяволите, с кого трябва да остане на края? Беше толкова сложно, толкова емоционално, толкова оплетено положение. С толкова много любов. Плаках, плаках с глас макар и да имаше хепи енд, плаках защото Теса е изживяла един пълноценен живот с Уил, а после го е погребала; плаках защото през цялото време с Джем са се обичали и са се срещали всяка година, за миг-два, на моста, където и двамата са осъзнали, че се обичат; плаках защото накрая Тес получи възможност да изживее още един пълноценен живот с другата си любов, с другата си голяма любов – колко хора могат да се похвалят с това?!

Всички тези емоции направо преливаха от страниците и нямаше как да не станем съпричастни с историята на Тес, Джем и Уил. Нямаше как да не се радваме с тях, да плачем с тях, да се смеем и да беснеем с тях, да обичаме с тях. Ето това е, което най-много ми хареса в историята, което най-силно ме впечатли и което ще остане завинаги в спомените ми – един невъзможен за разрешаване любовен триъгълник с възможно най-добрия щастлив край.

„Всяка среща води до раздяла и винаги щеше да бъде така; докато светът е смъртен. Във всяка среща има частица от скръбта на раздялата, но и във всяка раздяла се съдържа мъничко от радостта на срещата.“

the_infernal_devices

Оценка на книгата:

2 коментара

  • readingisalwaysagoodidea

    Това беше първата трилогия, която прочетох и ми хареса толкова много. Много ми допадна ревюто ти-въпреки че завърших трилогията преди около месец, още съм запленен от нея, а ревюто ти ми напомни някои детайли, които бях забравил. Но определено мнението ми за трилогията е еднозначно и то е, че е изключително добра!Обожавам трилогията! Много се радвам, че още някой се е докоснал до този невероятен свят, до тези невероятни герои. Радвам се, че прочетох ревюто ти, чета с удоволствие всеки твой пост! 🙂

    • Калина

      Благодаря ти за милите думи! 😊
      Много ме впечатли тази трилогия, затова и ми е малко кофти, че мнението ми за първите 4 книги за Реликвите не е чак толкова високо. Но тук просто няма как да е друго яче – с тия трима образи ❤

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: