„Преди да умра“ ни представя суровата реалност на смъртта

„…осъзнавам, че животът е серия от моменти и всеки един е пътуване към края.“

Тази история започва изключително странно, дори цинично – умиращата Теса е направила списък с нещата, които иска да изживее преди да умре (защото очевидно ще умре скоро) и какво е първото – секс. И какво прави тя – обръща се към „разюзданата“ си приятелка, Зоуи, която й го урежда. Все едно си уреждате доставка на пица. Разбира се, изживяването не е нито лично, нито романтично, нито, а то как би могло при такива обстоятелства, приятно. И дълбоко в себе си Теса го осъзнава, но така и не го признава пред себе си. Вместо това продължава нататък по списъка без оглед на това какво може да причини на близките си с действията си, какви тревоги и неприятности може да им навлече. Преминава през наркотици, престъпления, ден, в който е длъжна да казва само „да“ на всяко предложение. Честно казано наистина не ми допадна какво се случваше в началото на книгата – разбирам, че нямам право да съдя мислите на едно умиращо момиче, нито решенията, които е взело за оставащото й време, и въпреки това смятам, че се държа прекалено разглезено, безотговорно и открито глупаво. Жестоката реалност я е направила цинична и студена, егоистична и непреклонна в действията си. Щом си науми нещо – това е. А всъщност е едно изплашено момиченце, което не иска да се предаде, което не иска да напуска живота си толкова млада, толкова неопитна, толкова… сама. Просто не иска да умре. И кой би я винил.

„Може би вече съм мъртва. И отсега нататък ще бъде все така. Живите ще продължават живота си – ще се докосват, ще разговарят. А аз ще остана в този затворен свят и ще чукам беззвучно по стъклото, което ме отделя от тях.“

В един момент съседското момче Адам влиза в картинката и историята поема по познатите ни релси на тийн драми и приключения. Теса вече не е сама и макар да продължава да взима безразсъдни решения, все пак има подкрепата на семейството си и на момчето, което я обича с цялото си сърце. Списъкът продължава да се изпълнява, дори нараства с някоя и друга допълнителна точка. А животът на героинята ни става малко по-пълноценен, пъстър и щастлив. Разказът на Теса поема по един по-мек и отъпкан път на справянето с болката и тъгата. Момичето най-накрая успява да излезе от вцепенения ступор, в който я държи болестта, и си позволява да бъде тъжна и гневна, нещастна, заради съдбата си и приближаващия край. Но покрай лошото получава и незабравими моменти на щастие, топли чувства и красиви емоции с хората, които държат истински на нея. Дори Зоуи става по-добър човек във края.

Историята малко ми напомни на „За да си спомня“, макар че тук последните дни от живота на Теса са ни представени от самата нея, през погледа и възприятията на отиващото си Аз. И именно това я отличи в края, това направи историята толкова по-силна и емоционално наситена – да видиш залеза на живота през очите на едно умиращо момиче. До самия фатален финал. Защото „всичко се събира в този последен момент“.

Макар да ме шокира на моменти и да ми бе открито неприятна с циничността и грубостта си, тази история в крайна сметка ме спечели на своя страна с обрата и финала, който бе повече от трогателен и сърцераздирателен. Аз поне си поплаках, признавам си без свян. Така че смело се гмурнете с главата напред и не се тревожете за дрехите си – сухи няма да излезете от тази книга, обещавам ви го 🙂

За пореден път поднасям хилядите си благодарности към издателство Ентусиаст за предоставеното копие и за това, че са такива ценители на хубавите истории за подрастващи!

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: