Шеметна надпревара, опасна игра и подли номера ви очакват в „Паника“

Подходих малко скептично към тази книга, защото първо – „Делириум“ си имаше своите недостатъци, макар като цяло да бе доста оригинална и интересна трилогия, и второ – защото имаме тийнейджъри, които се състезават в опасна игра. Често казано останах с впечатлението, че ще чета преработка на „Игрите на глада“. О, колко съм грешала! „Паника“ няма нищо общо с вече известните ни формати на игри, било то от книгите на „Лабиринтът“, „Игрите на глада“, „Бягащият човек“ дори. Не, Оливър е създала една изключително динамична и наситена с напрежение история, в която, смея да твърдя, дори вкарва нотки на оригиналност с любовните истории, които забърква между персонажите си, с цялостната идея на играта и с развоя на събитията.

Веднага с началото на книгата сме хвърлени в атмосферата на „Паника“ – играта започва, страхът вече пъпли из вените на участниците, но още всичко е в рамките на допустимото. Хедър и Теса са вече във водата, всеки задвижван от собствената си болка, лятото е започнало, училището е приключило, бъдещето е пред тях. Но преди това трябва да приключи поредният сезон на „Паника“. А играта е безмилостна. Жестока. Смъртоносна. „Паника“ не е поредният реалити формат, излъчван по телевизията. „Паника“ не е безобидна, детска игра за пораснали. „Паника“ е реалност, която избухва с края на училищната година и изгаря в пламъци до началото на следващата. „Паника“ е едно лятно приключение, след което никой вече не е същият. И което може да преобърне живота на участниците с краката нагоре – за добро или за зло.

“ „Паника“ започна както толкова много други неща в Карп – бедно градче с население от дванайсет хиляди души, разположено насред нищото: защото беше лято и нямаше какво друго да се прави. „

Игра, замислена да запълва свободното време на завършилите зрелостници, се превръща в кошмар за всеки, проявил неблагоразумието да се включи в нея. Още повече да участва с лека ръка. Защото правилата са железни, а нарушилите ги са наказвани жестоко. Защото няма справедливост за пострадалите. Защото всичко, което кажеш или направиш, СЕ използва срещу теб в играта. Всеки страх, всяка болка, всяка разбита мечта. Не можеш да повикаш помощ. Не можеш да кажеш на никого. Всички знаят и никой не казва нищо за „Паника“. Защото

„Разбира се, никой не вярваше, че „Паника“ ще спре.
Играта трябваше да продължи.
Играта винаги продължаваше.“

Това, което видях аз в „Паника“, е грозотата на човешката алчност и безделие. Както казваме в България: от играчка – плачка. Участниците излагат живота си на опасност, стават груби един към друг, жестоки и безкрупулни в стремежа си да се докопат до голямата награда на финала. А съдиите не правят играта никак лесна, превръщат джакпота в кървави пари. Вместо да е забавна и разтоварваща, играта става на живот и смърт, защото никой от участниците не може да изтърпи и минута повече в този окаян, беден град, където новините се разпространяват бързо, а тайните не остават дълго заровени. Всеки отчаяно иска да се докопа до парите и да избяга, да получи втори шанс и да заживее далеч от миналото си. Но човек не може да избяга от себе си, колкото и да се опитва.

Атмосферата на книгата е доста съвременна, реалистично описана, а героите са истински и неподправени. И дълбоко пречупени от семейство, родители, общество, дори приятели. Хареса ми как е предадена историята – от гледната точка на двама от участниците, но без да разказват директно те самите. Случващото се и информацията за него е изцяло в ръцете на автора. Хареса ми краткото прескачане от събитията около главните персонажи към далечна препратка за някой страничен герой, малко като на филмова лента. Хареса ми, че нямаше излишни любовни драми, нито каквито и да било геометрични фигури между персонажите. А най-много ми хареса оригиналната идея всеки от централните образи да се обвърже с различен любовен интерес, а не взаимно, както става обикновено в този тип истории. В крайна сметка всеки намери това, което търсеше я като приятел, като любовник, я като семейно положение. Разбира се, няма нищо сигурно на този свят, и нашите герои го знаят твърде добре – показа им го „Паника“, показва им го и животът, който живеят. Но винаги има пролука в облаците, винаги има възможност за втори шанс. За щастие.

„Сега знаеше, че винаги съществува светлина – отвъд мрака и страха, отвъд бездната. Имаше слънце, към което човек можеше да посегне, имаше въздух, пространство и свобода.
Винаги имаше път нагоре и навън и нямаше нужда от страх.“

Животът определено не е бил благосклонен към Хедър и Додж, но и те никога не са търсили розовата страна на нещата. И макар всеки да стартира в играта по различни подбуди, в края и двамата научават, че са победители именно защото са надмогнали себе си. Мечтите са за това, за да се следват и да ни вдъхват надежда за едно по-светло бъдеще. А с малко финансова помощ от една безумна игра всяка мечта става поне една идея по-осъществима.

Ще взема да сложа един голям банер „БЛАГОДАРЯ“ на всички бъдещи постове за Ентусиаст, че ще им писнат ушита от мене накрая 😃 И все пак огромни благодарности за книжката, много ми допадна тази оригинална история на Лорън Оливър, и все така дерзайте! Нагоре и навън, без страх! 🙂

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: