Халил Джубран рисува, свири и пише трогателна възхвала на любовта чрез своята малка книжка „Селма“

„Не езикът е това, което сближава сърцата, има нещо много по-велико и чисто от онова, което устните могат да изрекат. Тишината озарява душите, шепне на сърцата и ги сближава. Тя ни отделя от нас самите и ни кара да плаваме в просторите на духа, отнасяйки ни по-близо до небесата; тишината ни кара да разбираме, че телата не са нищо друго, освен затвор, а този свят е място за изгнаници.“

Такава малка книжка, а толкова големи следи оставя след себе си. Джубран не просто засяга наболяли теми като човешките доброта и морал, ролята на ориенталската жена в обществото, спазването на традициите и повелите на предците, любовта и свободата. Авторът рисува чрез своите думи. Пише музика и свири. Разголва душата си сред страниците на тази малка книжка и както сам казва „тези, които любовта не е призовала, не могат да чуят повика й“. „Тази история не е за тях“.

Напълно съм съгласна – тази история е за всеки, който има поне капка съвест, който умее да съчувства поне малко, който някога е опитвал сладко-горчивия вкус на живота. Тази история е за всички нас и всеки би открил по нещо за себе си според собствените си възгледи. Тази история е посветена на любовта и на всичко, що произлиза от нея – свободата, мирът, щастието. Животът. Толкова много може да се каже за майсторството на словото на Джубран, за съкрушителната история на сърцето му, за прекрасните му, „възрожденски“ възгледи за правата на жените. Но не мисля, че каквото и да напиша ще бъде достатъчно, за да изрази силата на емоциите, които остават да вилнеят из душата на читателя, след като прочете „Селма“. Цялата книжка за мен бе един философски учебник за любовта, написан така красиво и нежно, че само една чувствителна душа да разбере думите му. Съвсем не смея да твърдя, че моята успя да се извиси толкова високо, но това, което все пак успях да достигна, ме докосна дълбоко и завинаги. Малка книжка, която обаче ще заеме огормно място в библиотеката и сърцето ми.

„Сърцето на жената се променя с времето и сезоните. То може да гние отвътре, но не умира. Сърцето на жената е бойно поле – дори да изкоренят всички дървета и цветя и да го осеят с трупове, то отново ще чака идването на пролетта.“

Искрено благодаря на издателство SkyPrint за предоставеното копие, както и за това, че са повярвали в тази история и са й дали шанс на българския пазар!

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: