Красива корица за една красива епоха, изпълнена с толкова много грозота…

„Фактът е обаче, че тя не се опитва да бъде нещо, което не е. Нищо не е скрито и обратното също е вярно; нищо в града не може да се скрие. В ясен ден от върха ще се вижда всичко. Всичко ще бъде на показ в цялата си величествена прозрачност.“

Останах силно разочарована от тази книга! Започнах я с намерението да прочета нещо романтично и нежно от една (уж) красива епоха, а то се оказа студен разказ за тревогите около строежа на Айфеловата кула, за грозотата зад красивите маски на буржоазията, за глупавите предразсъдъци на двама души, които позволяват, нееднократно при това, любовта да им се изплъзне на косъм. За две разглезени хлапета, които правят грешка след грешка и вместо да им се посочи правилният път, възрастните помитат последиците под килима и се правят на ни лук яли, ни лук мирисали. И после всеки е нещастен, всеки съжалява, всеки оплаква злочестата си съдба. Сериозно, с каква цел е писан този роман? Той не носи нищо друго освен една тягостна атмосфера на нещастие и отчаяние, на безнадеждност. Т.нар. Бел епок е представена като лъскава фасада, зад която хората са гнили, озлобени, жестоки един към друг. Една фасада, която крие фалшиви усмивки, венерически болести, наркотични пристрастявания, леки жени и мъжки… кхъм – еквивалент на най-старата професия. Фасада, зад която всеки прави каквото е нужно, за да оцелее в този суров живот, но отвъд която гордо спазва етикета и всички обществени правила за благоприличие. А всъщност и един гражданин на Париж май не е наясно със значението на тази дума – благоприличие. Толкова ограничения, толкова умело изчислени политически ходове и то за какво – за да бъдат всички накрая нещастни и огорчени от живота си?! За да правят всичко възможно да запазят една репутация чиста, когато отвътре са по-мръсни и от градската канализация, с която толкова се гордеят?! Аз лично видях Париж като един сив и несправедлив град. Като нещо, което е напудрено и парфюмирано, но отдолу все още може да се усети миризмата на гнилоч, нечистота и вкиснато мляко. Буквално! И на фона на всичко това талантливи инженери строят големия си проект, който е приеман от всички негативно до самото си официално откриване. И после, разбира се, най-внезапно общественото мнение се променя. Никой не заподозря това лицемерие, нали 😉

„Цветя от лед и пепел“ по никакъв начин не е любовен роман! Не знам дали е бил замислен като такъв, но романтичният елемент бе както недостатъчно разгърнат, така и зле представен. И с отвратителен развой. Получихме Париж и неволите около строежа на Айфеловата кула. Получихме едно лицемерно общество, което само клюкари и съсипва репутации, за да задоволи грозната, черна дупка в гнилото си сърце. Получихме две разглезени богаташки чеда, които въпреки всичките си неволи продължават да бъдат целувани от съдбата. Но предполагам така става, когато чичо ти има много пари. И все пак – как, за Бога, може да съществува толкова глупаво и наивно момиче като Алис?! И Кейт, която уж бе така благородна и целомъдрена, не направи кой знае какво усилие да се държи подобаващо на поста придружителка, а когато все пак реши да помисли за себе си, после сто години се самообвинява и самосъжалява. Така че не, не получаваме любовна интрига, нито нежна романтика, нито задушевни, екзистенциални разговори. Само критика, нещастие, отчаяние и всичко, що е сиво по света! И тонове описание на живота в Париж в края на 19ти век – от подробности по облеклото до описания на магазини и дюкяни; от разходки в Болонския лес до посещения в западнали квартали и публични домове. Всичко – дори това как са се изработвали подпорите, нитовете, скелетата и какво ли още не за строежа на кулата. Затова тази книга не ми хареса. Не защото няма достатъчно любов, нито заради крайно незадоволителния завършек, а чисто и просто защото оставя един неприятен вкус след прочита си. Оставя едно тягостно чувство в гърдите, едно безпокойство. Оставя читателя да се чудя „Няма ли край, Господи, тая мъка по земята?!“.

Все пак бях склонна да дам 3 звезди на историята до момента, в който стигнах финала й и открих, че дори прекрасната корица не може да спаси романа от жлъчните ми думи. Моля да бъда опростена за този грях…

„Ледени цветя, така наричаха понякога снежинките… Дали хубавите неща са по-красиви, защото не можеш да ги задържиш?…“

~ * ~

Оценка на книгата:

2 коментара

  • Paris_love

    Бях с доста големи очаквания за книгата … може би предимно заради корицата и анотацията , но за пореден път се убеждавам ,че красивата корица , не означава абсолютно нищо. Все пак си успяла подробно и обосновано да изтъкнеш недостатъците на книгата 🙂

    • Калина

      Много съжалявам, че такава прекрасна корица съдържа такъв отблъскващ текст. Все пак целта ми не е да откажа хората да я четат, а просто да подходят разумно към историята, за да не бъдат толкова разочаровани като мен. Дано съм успяла 🙂

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: