Reader Confession Book Tag

Предполагам за никого не е изненада, че отново съм тук с таг 😈 Този път ще бъда още по-голямо дяволче и ще тагна някого – „късметлията“ е Силвия от My Books Are My World. Много ми харесва как пише това момиче и ще ми е любопитно да науча отговорите й на тези въпроси. А те са:

1. Някога наранявала ли си собствената си книга?

За съжаление се е случвало – прегънато ъгълче, смачкана страница, а веднъж дори лееекичко скъсах корицата. Косата ми се изправя всеки път, щом прегреша към книжките си. На няколко пъти съм изтървавала книга на земята… I am a horrible person….

2. Наранявала ли си някога заета назаем книга?

Тук съм по-прилежна – пазя книгите, които съм заела. Но то пък и не съм заемала чак толкова много книги през живота си – главно от библиотеката като малка, а по-късно четох няколко заглавия, заети от сестра ми. И за разлика от нея аз й върнах книгите в същото състояние. Само казвам.

3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?

Средно за около 2-3 дена. Ако съм започнала четиво, на което не му е сега времето, но искам все пак да завърша, го „влача“ в рамките на няколко седмици, но не повече от месец. Големите тухлички от по 600 страници и нагоре ми отнемат между 4 до 7 дни.

4. Книги, които не си завършила?

„50 нюанса сиво“! „Аз, вещицата“, но мисля да й дам нов шанс… някога. „Дневниците на вампира: Сенчести души“ – тук може би проблемът беше в това, че директно се метнах на 6та книга от поредицата, макар в началото едно стабилно количество страници да бе посветено на преразказ на миналите действия. И въпреки това не ме грабна. Но пък си намери уютно местенце при моя приятелка.

5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?

„Реликви на смъртните“ – стигнах до 4та книга и така и не мога да се накарам да прочета оставащите ми две. А „Адски устройства“ така ми хареса! Също и „Братството на черния кинжал“ – чета ги, но не ми харесва това, което виждат очите ми. Спечелих ли си достатъчно врагове до сега?  😄

6. Класики, които не харесваш?

Аз не съм чела много класики като се замисля. Главно защото действието им се развива в отминали времена, а аз никак не харесвам исторически романи. Но предполагам ще им дойде времето и на тези заглавия. Все пак ще посоча „Осъдени души“ на Димитър Димов – мрачна история, подобна на „Птиците умират сами“, само дето свещеника не се поддаде на изкушението. Поне това да й бе дал!

7. Книги, които си купила само заради интелектуалността им?

Какво, за Бога, значи това 😄 Ако ми говорите за оня вид литература, дето възнася духа, има дълбоко скрито значение зад всяко изречение и служи за камъни на всички ония хейтъри, които плюят съвременните романи, то значи не – не купувам такива книги, не ги чета и не ги разбирам. Аз обичам простички истории, които имат хепи енд. Call me stupid if you want.

8. Книги, които не си върнала?

Отново – примерна и отлична читанка съм аз. Всички взети назаем книги са върнати по местата им… и изведнъж се сетих за онова копие на „Метеоритът“ от Дан Браун, както и двете последни части от тетралогията „Железният светилник“, които „заех“ от сестра ми и не само, че още не съм ги върнала, но и не съм ги прочела дори. Но пък и тя не си ги търси 😇

5 коментара

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: