Любов и отмъщение ще се сблъскат „Без милост“-но в новия горещ криминален роман на Лекси Блейк

„Ние всички си мислим, че там някъде има една магическа нормалност, която можем да достигнем, ако направим това или вярваме в онова. Това не е вярно. Нормално за хората означава борба. И ние всички се опитваме да се справим.“

Уау! Книгата е просто уау! Обожавам криминалните любовни романи, в които криминалният елемент е изпипан, написан с майсторство, поднасящо напрежение, изненади и нови мистерии на всяка страница, а романтиката не се натрапва, а се явява естествено продължение на историята. „Без милост“ е точно такъв роман! Блейк е създала една оригинална история около едно разбито семейство, което е посветило целия си съзнателен живот на отмъщението и преследването на справедливост за ограбеното им детство. За Дрю, Райли и Бран няма по-висша цел от това да видят виновниците за смъртта на родителите си зад решетките или погребани на два метра под земята. И колкото и милата им, благородна сестра Мия да се опитва да им налее здрав разум, момчетата Лолес виждат само червено и са готови да прегазят всеки по пътя към отмъщението. В това число и невинната, сладка Ели Стратън, която не иска нищо друго, освен да направи компанията на баща си едно модерно и приятно място за работа за стотиците си подчинени служители. Мечтателка – така я наричат всички. Но скоро тази мечтателка така ще им завърти главите, че някои от тях няма да излязат с всичкия си от създалата се ситуация.

„Много отдавна бе разбрала, че не бива сама да се преценява според това, как другите хора се отнасяха към нея. Нейното отношение към тях я определяше като личност.“

Както казах много ми допадна криминалният сюжет на историята, много добре бе развит, а обратите бяха доста изненадващи за мен на моменти. Да, имаше и предвидими ситуации, но точно в този момент авторката вкарваше едно от своите БАМ! и нещо се случваше пред очите на читателя буквално в рамките на изречение, което да го остави шокиран и с широко отворена уста от удивление. Това много ми хареса – да, Блейк директно ни мяташе в дълбокото без особено предисловие, но пък така ни държеше на нокти през цялото време, защото буквално до самия край на Епилога не знаеш какъв скришен коз ще извади тази жена.

Разказът върви гладко, наблюдава се една постепенна градация на напрежението и достигането на кулминацията става неусетно, но неизбежно. Стилът на писане преобладаваше с дълги и емоционално задълбочени диалози, което на моменти беше малко изкуствено, защото никой в реалния живот не води такива задушевни разговори през пет минути с хората около себе си. Но пък така информацията ни бе предадена по-лично.

Тук искам да вмъкна една малка забележка към превода на изданието. Надявам се да бъде възприета конструктивно, а не негативно, защото нямам за цел да обиждам никого. Не ми допадна прекалено честата употреба на „Хей“ за начало на изречение в диалозите между героите. Някак неестествено ми изглежда да се започне разговор по такъв начин, особено между близки хора. И този „спикърфон“ не беше на място според мен – нали си имаме адекватна еквивалента дума на български език, която всички използват в днешновреме, а именно – „високоговорител“? Защо не бе преведено по този начин?

Отрицателните герои в историята са изключително добре изградени. Признавам, че не подозирах Стивън да излезе такъв психопат. А от откъса от следващата книга оставам с впечатлението, че Патриша Кейн е не по-малък кандидат за психиатрията от Стратън и Касталано. Колкото до второстепенните злодеи, ами те си бяха доста заблудени милите, поради което и си заслужаваха преждевременния край в историята според мен. Но определено всички те допринесоха за изграждането на една перфектна интрига и едни непредвидени обрати в сюжета.

„Те наистина клюкарстват… И ще продължат да го правят, независимо дали има нещо помежду ви. По-добре да извършиш престъплението, щом така и така ще те осъдят.“

Колкото до романтиката в историята, не мисля, че тя е силната страна на авторката. Честно казано липсваше ми тръпката, въздействието на тази голяма любов, която уж се зароди между героите. Затова пък компенсираха романтичните излияния на Райли, жестовете му към Ели, очевидното му обожание към тази жена. Обикновено в такива ситуации никак не симпатизирам на мъжа, защото той подхожда към жената от самото начало с намерението да я изиграе, дори нарани. Само че случаят с Райли съвсем не бе такъв. Той пада жертва на чара на госпожица Стратън от мига, в който я вижда на живо за пръв път, а според брат му Бран – много преди това. Виждайки как Райли се измъчва между лоялността към семейството си и нововъзникналите му чувства към „мишената“, нямаше как да не му съчувствам и да не мина на негова страна. Дори, когато бе справедливо наказван за провиненията си, се улових, че си мисля „Хайде, прости му вече!“. Но Ели се оказа кораво маце. Поради което я харесах още повече. Да, тя е нежна душа и мечтателка, но когато ножът опре до кокала става тотален badass! Хич не се подвоуми да подложи на адски мъки Райли след като го разобличи в предателството му. И макар на моменти непрекъснатите й съмнения да ми идваха в повече, все пак тя до последно отстояваше своето и защити честта си по един много умел и елегантен бих добавила дори начин. И макар да не бе опитна, бе страшно смела в напечените ситуации. Освен това се оказа доста сръчна в преговорите с Дрю, а това, останах с впечатление, е нещо от класа на невъзможните мисии.

„Бъди безмилостен. Не се отказвай. Върни си я и не позволявай на нищо да те спре.“

Силно очарована останах и от най-малкия мъж Лолес – Бран. Е, „малък“ разбира се на години, но иначе с огромно сърце и безкористна душа. Може би най ми допадна заради отношението си към жените и особено към тези с нещастна съдба. Нали и аз самата съм твърдо против насилието под каквато и да е форма над нежната половина на планетата, та затова нямаше как да не падна жертва на този прекрасен млад мъж. Жалко, че друга му е отредена за спътница в живота 😄 Епилогът, който ни подсказва, че следващото заглавие в поредицата ще е посветено именно на Бран, ме остави за пореден път със зинала уста и ококорен поглед – това момче не знае що е филтър на устата и ума. „Разплата“ обещава още повече емоции и екшън дори и от „Без милост“. Просто нямам търпение от издателството да я пуснат на пазара и да я „налазя“ на мига!

„Да, аз искам това. Искам да обичам някого. Това е огромната грешка, която правят хората. Те мислят, че имат нужда някой да ги обича. Но много по-важно е ти да обичаш някого. Ние се познаваме какви сме по това, дали можем да обичаме. Аз искам да обичам, Ели.“

И тук иде ред да благодаря именно на издателство Ибис за предоставеното копие от книжката. Признавам, че не очаквах историята да ми допадне тооолкова много и вече наистина тръпна в очакване на продължението. Още веднъж благодаря и моля ви, не се бавете с „Разплата“ 😇

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: