Преоткрийте фентъзи жанра с Брандън Сандерсън и „Душата на императора“

Отне ми около 20тина страници, за да осъзная, че книгата е написана като част от свят, вече изграден в „Елантрис“. Това съвсем не помрачи прочита, просто оправда наличието на толкова много неизвестни за мен, които все пак в хода на събитията разкриваха значението си донякъде. Историята определено е интригуваща, пълна със силни характери, и носеща толкова много скрити послания към читателя. Или поне аз така я усетих.

Това е първият ми сблъсък с творчеството на Сандерсън и трябва да призная, че съм очарована. В рамките на стотина страници получаваме толкова много екшън, политически интриги, преобръщане на характери и умели машинации, и толкова много магия. Ох, душата ми се изпълни с радост. В началото бях леко изгубена сред този нов свят, но постепенно навлязох в него и доколкото ми позволи малкото мозъче в главата успях да се ориентирам в цялата схема с печатите и магическото им действие. Вярванията на Фалшифиакторите за одухотвореността на всеки предмет е наистина уникална концепция, умело защитена от Шай и също толкова умело оспорвана от Гаотона. Но когато душата на императора е върната обратно към живот, вярванията и убежденията на стария арбитър ще преживеят дълбок катарзис.

„Всички неща съществуват в три Сфери, Гаотона: Физическата, Умствената и Духовната. Физическата Сфера е онова, което усещаме; онова, което виждаме пред нас. Умствената Сфера е начинът, по който възприемаме един предмет и начинът, по който самият той възприема себе си. Духовната Сфера пък съдържа душата на обекта – неговата същност, – както и връзките между него и хората и предметите, които го заобикалят.“

Историята притежава един съвършен баланс между магия и политика, нещо, което е много важно за мен във фентъзитата, които избирам да чета, защото никак не мога да се ориентирам в сюжета, ако е предимно политически издържан. Тук интригите бяха меко казано повърхностни, Шай почти веднага разкриваше манипулациите на своите тъмничари и много чевръсто успяваше да им удари контра. А бягството й беше като шедьовър на изкуството. Проявата й на гордост в напечен момент може би не беше най-умното й решение, но от друга страна всеки създател би поискал минута време насаме с творението си. А това, което постига Фалшификаторката, особено за толкова кратко време, надеждата, която успява да вдъхне обратно в душата на императора, шанса за благоденствие, който дава на Империята чрез своя печат, всичко това е признак за един велик талант с все още неприключила история и тепърва предстоящи вълнуващи приключения.

С удоволствие бих прочела „Елантрис“, за да се запозная по-отблизо с този свят, пък и с писателските умения на Сандерсън. Кой знае, това може да се окаже една нова ера в книжния ми живот. Но определено „Душата на императора“ е едно четиво, което задължително трябва да влезе в списъка ви за четене – няма да съжалявате!

П.П. Външното оформление на книгата е просто уникално – от дървените корици до дебелата, преработена хартия, от неподравнените листи до самия печат на текста, червената лента, самата история вътре – книга, която трябва да заеме почетно място на лавиците на всеки дом. И то с гордост!

~ * ~

Оценка на книгата:

Един коментар

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: