„Четирите цвята на магията“ е новата дрога на книжния пазар. Не я изпускайте!

„Кел носеше извънредно странно палто.
Не беше с едно лице, с което щеше да изглежда обикновено, нито с две – тогава щеше да е неочаквано, а с няколко – по същността си, разбира се, невъзможно.“

Така започва тази магическа история – грабвайки вниманието на читателя още с първите две изречения. И наистина – и палтото, и Кел са извънредно странни, невъзможни персонажи. Магията тече през тях, изпълва ги, дава им сили и ги прави уязвими в същото време. Добре де, палтото не е чак толкова дейно, не е и персонаж, но няма как да не поискате и вие такава уникална дреха след като нагазите здраво в тази история. Сам по себе си обаче Кел е невероятно способен магьосник, въпреки че никъде не се употреби тази дума ни веднъж. В света на Кел хората са неразривно свързани с магията, тя е като допълнителен крайник, шесто чувство, трето око. Тя е естествено продължение на еволюцията ако щете. Така че няма магьосници и вещери, защото магията е навсякъде. Тя е жива. Тя мисли. Тя превзема слабия ум и издига силния дух.

„Но проблемът с магията… – додаде Кел, – е, че дебне силните умом и слабите духом, и един от световете не успял да се спре. Хората се хранели с магията и магията се хранела с тях, докато не изяла телата им, а после и умовете, и накрая и душите.“

Магията в света на Кел е елементална, подчинена на различните елементи, или кръвна, която се явява и много по-мощна. Кел подчинява и двата вида, а съвсем скоро неволно бива захвърлен в дълбокото, в суровия кладенец на магията, за да открие, че като живо същество тя също е пълна с изненади. И не всичките са за добро.

Но нека започна отначало – четири свята, четири града, четири цвята на магията: Черен Лондон – мит, обвит в мистерия и смърт; Бял Лондон – гладуващият, мизерстващ свят, в който магията се крие от хората, а хората водят ожесточени битки за власт и късче магия; Червен Лондон – проспериращият свят на Кел; Сив Лондон – светът, забравил за магията. Макар всички тези светове да са изградени от магията, само един процъфтява от нейната употреба и само двама могат да преминават през запечатаните портали между четирите Лондона. Но интриги се плетат от всяка страна и скоро Кел ще открие, че вселената е тясна за човек, издирван във всички светове.

Добре че на помощ идва крадлата-пират Делайла Бард, която е може би един от най-добрите образи на жена, с който съм се сблъсквала. Много ми хареса това момиче – цапната в устата, нахакана, готова да се изправи (и да се справи!) с всяка беда, авантюристична до границата на безумното, и все пак добросъвестна и милосърдечна. Да, да – знам че краде като за последно и въпреки това е добра душа 😉 И невероятен badass и kickass! Честно казано искам като порасна да стана като Лайла…

„Лайла.
Меко име, но тя го въртеше като нож, режеше с върха на първата сричка и превръщаше втората в съскане на метал във въздуха.“

Искрено се забавлявах със срещата и последвалите сцени между главните ни герои. Няма двама по-неподходящи и в същото време напълно допълващи се партньори в престъпление. Там, където единият изоставаше, другият го подкрепяше стоически. Дори, когато не се познаваха, те си пазеха взимно гърбовете. И ако да има някакви чувства, възникнали между двамата, то те са се появили неусетно и ненатрапчиво за читателя. Целият фокус на наратива бе върху магията и нейното въздействие върху световете и хората в тях. Един много добър и умело изигран ход от страна на Шуаб по мое мнение.

Много ми допадна и стила на писане – малко ми напомни на Дерек Ланди с всичките тези шеговити обяснения, одухотворени герои и абсурдните ситуации, в които изпадаха. А така също и погледите над последиците от действията на Кел и Лайла. Изключително добре е разказана тази история, сюжетът е богат откъм нестихващ екшън, магически изпълнения, нарастващо напрежение. Наистина не знаеш до последно какво ще се случи. А най ми хареса, че книгата сама по себе си е завършена. Знам, че е част от трилогия и определено вече гриза нокти в трепетно очакване на продължението, но „Четирите цвята на магията“ завърша задоволително, без да оставя хиляди въпроси и отворени краища след себе си. Или иначе казано – имах един спокоен сън след като прочетох тази история.

Феноменална книга с поглъщаща атмосфера, изпълнена с приключения, магия, опасности. Историята е изпипана до последния детайл, а магията е описана като живо, дишащо и мислещо същество. Като дух от бутилката, пуснат да вилнее на воля из време-пространството на Вселената. И на човечеството му остава или да се бори с нея, или да й позволи да го превземе и унищожи напълно. Изведнъж се оказва, че съдбата и на четирите Лондона попада в ръцете на млад и безразсъден антари и неговата неволна спътница – крадлата Лайла с душа на пират. Повярвайте ми, няма по-способни и по-неопитни спасители от тези двамата. Което прави и цялото приключение още по-забавно, шеметно и невероятно интересно.

„Магията извайва световете. Придава им форми. Те имат фиксирани точки. В повечето случаи тези точки са места. Но понякога, макар и рядко, се оказват и хора. Независимо, че Лайла беше човек, който не го свърта на едно място, тя приличаше на неравност върху света на Кел. Такава, в която положително щеше да се спъва отново.“

П.П. Да не пропусна да отбележа, че външното и вътрешно оформление на книгата е просто приказно! Самата корица е изпълнена с магия, толкова червена, че ако анотацията не е успяла да ви привлече (а тази вероятност граничи с невъзможното), то червеното няма как да не грабне вниманието ви от мига, щом попадне в полезрението ви. А вътре всяка част от историята си има заглавие и картинка и допълва книгата до съвършенство ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: