Любовта към книгите никога не е била по-добре изразявана от „Думи в тъмносиньо“

„Призраците ни се крият в нещата, които сме оставили след себе си.“

Това е любовна история.

Дяволски вярно! От доста дълго време книга не ме бе грабвала така. На пръв поглед историята не се отличава кой знае колко от поредната тийн драма. Обаче после отгръщате корицата и вече не можете да си отлепите ръцете от тази книга. Без срам си признавам, че скатах от работа и си почетох солидните 100тина страници, с което приключих прочита до края на вечерта. А колкото повече напредвате в сюжета, толкова по-бързо започвате да отгръщате следващата страница, защото просто нямате търпение да видите развоя на събитията. А той хем е предвидим, хем ви изненадва иззад поредния ъгъл. С други думи тази книга окупира вниманието с първото си изречение, а с всяко следващо закопава корените си в сърцето ви все по-надълбоко и по-надълбоко, оставяйки белези в тъмносиньо след себе си.

„Защото обичам книгите чак до точките в тях. Обичам ги по начин, за който няма логика и доводи. Просто така стоят нещата.“

Това, което ме грабна най-силно в анотацията, а в последствие и в самия наратив, бе елементът с оставянето на писма до познати и непознати измежду страниците на любими книги. Както и обстановката, в която се развива действието, а именно антикварна семейна книжарница. Като прибавим и нестихващата любов на героите към книгите и постоянната вербална защита в чест на думите на хартия и мастило, то просто няма как да не останете силно очаровани от историята и героите в нея.

Отново искам да акцентирам над елемента с размяната на писма в книги. Много ми допадна като идея. По този начин човек има възможността да открие сродната си книжна душа, да остави отпечатък от мислите и душата си измежду страниците на любимото четиво, да въздейства чрез собствените си думи на следващия читател, така както самият автор е успял да въздейства на него чрез написаното. Така историята в книгата расте, обогатява се с чужди истории, с чужди емоции, гледните точки се увеличават и посланието на автора достига до повече хора, става по-достъпно. Докосва повече сърца и животи. Преобръща ги. Така, че ако някой ден попаднете на писмо от непознат (или пък познат) измежду страниците на любимата си книга, не го подминавайте с лека ръка. Не знаете до какво би могло да доведе това, ако просто отвърнете с няколко искрени думи.

Тук искам да отправя поздрави към издателството за прекрасната корица, издържана много стилно и семпло, но безспорно въздействащо. Също и за вътрешното оформление на отделните глави – фона и заглавията бяха просто изключително добре подбрани и изобразени. Не знам дали е така по оригинал или е приумица на издателите, но при всички положения е още един плюс към красотата на книжката.

Какво да ви кажа за героите – Хенри малко си ме дразнеше. За мен лично си беше пълен неудачаник от страница едно до последно, или поне докато акълът не му дойде в главата в достатъчно количество, че да оправи кашата, която бе забъркал. И все пак си беше доста жалък и откровено смотан. И сладък, мил и отзивчив. Глупчо, който няма как да не обикнете и пак да ви се иска да го сритате. Все пак самата Рейчъл се наложи да се въздържа от последното на няколко пъти. Горкичкият толкова е отчаян да бъде обичан, че насочва всичките си усилия и енергия към неподходящото момиче и му отнема аааадски дълго време докато осъзнае колосалната си грешка. Обсебването му от Ейми стига до там, че той непрекъсното сам мачка гордостта и достойнството си, за да угоди на това момиче. Именно в тези моменти ми се искаше да му дръпна един здрав пердах. Но винаги, когато беше с Рейчъл, ставаше по-добър човек, дори и да не го съзнаваше от самото начало. Двамата обикаляха в орбита на другия като комета, която се чуди дали да осъществи заветния сблъсък. Но гравитацията им се оказа твърде силна и в крайна сметка реши нещата вместо тях.

„Върнала съм се към това да мисля за него нощем. В крайна сметка единственият начин да успея да заспя е да се разсейвам с „Облакът атлас“. Щом ми се прииска да целуна Хенри, прочитам по страница. Книгата е дълга 544 страници. Вече съм почти накрая.“

Рейчъл стъпва в историята в две версии – мъртвото отвътре момиче, загубило брат си, което не знае как да поеме глътка въздух без това да й причини болка и тъга, камо ли да продължи напред с живота си; и жизнерадостната тийнейджърка, която се решава на храбрата стъпка да признае чувствата си към най-добрия си приятел. Но Рейчъл преди много бързо бива забравена, когато Рейчъл сега се връща у дома и подновява стари приятелства, оставайки напълно студена към света наоколо. Но както казах гравитацията си знае работата. А и палячовщините на Хенри не са без своите последици.

„Не съм старата Рейчъл, нито пък онази, която бях през последните единайсет месеца. Друга съм. Още не мога напълно да се разпозная. Ако трябва да опиша новото си аз, то трепти в очакване.“

Това е една история за изгубената любов, която, ако е писана в звездите, ще намери начин да разцъфне отново. История за приятелство и лоялност в лицето на слонима тъга, съкрушителна болка и разбити мечти. История за любовта между хората и книгите. История за призраците на любимите хора, оставили ни твърде рано без топлината си в този студен и сив свят. История за надеждата, че бъдещето все пак не е фиксирано и винаги можем да му повлияем към по-добро. Или иначе казано, „Думи в тъмносиньо“ съчетава толкова много теми в себе си, и всички те все за силата на словото, че няма как да останете безразлични към съдбата на героите. Няма как поне малко да не заобичате Кат Кроули, задето е създала тази приказка за любовта. И определено няма начин да не изтичате до най-близката книжарница, ако не за друго, то поне да отдадете нужното уважение и чест на тези ковчежета с безценни съкровища, наречени книги.

„Но всичко ще е наред и едновременно с това няма да е. Ще бъде ужасно и прекрасно.
Миналото е с мен; настоящето е тук. Бъдещето не е предначертано и може да бъде променяно. То е на разположение на въображението ни и се е ширнало пред нас. Огряно от слънчева светлина, с тъмносини дълбини и с мрак.“

Благодаря от сърце на издателство Orange Books, задето бяха така добри да ми предоставят копие от книжката. Буквално преобърнахте света ми към по-добро с тази история!

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: