Магия, криминална загадка, духовити герои и Ню Йорк през 20те години на 20ти век – какво повече можете да искате от „Ясновидците“

Най-обичам такива книги – чувал си за тях от всички, hype-а отдавна е отминал, и ти тепърва откриваш любовта си към тази история като дълбоко заровено съкровище, на което случайно си попаднал по време на лятната си ваканция на Карибите… или на родното Черноморие 😄 Това, което се опитвам да кажа, е, че книгата е феноменална сама по себе си и ще е срамота да изпуснете да се запознаете с изумителния свят на „Ясновидците“. Пък и има голяма вероятност да ви преследват призраци на отмъщението, ако не го направите. Не казвам, че аз ще ги изпратя, но човек може да научи какво ли не измежду страниците на тази книга…

А сега сериозно (дали пък не съм била сериозна и преди това – муахаха) – за мен историята наистина си беше нещо оригинално и изумително по същество. Освен това открих, че май съм фен на Ню Йорк от 20те години на 20ти век. Жените тепърва откриват вкуса на свободата, започват да се издигат в обществото и да разбиват на пух и прах норми и предразсъдъци. Все още почти никой не ги взима на сериозно, стане ли дума за важните неща, но все пак – основите са положени. Това е времето на гангстерите и контрабандния алкохол, на музикални революции и обществени реформи. Това е едно време на промяна, на преход към модерното. Но някъде там, зад всичкия този блясък, все още дебне мистичното, свръхестественото, окултното. Религията е изкривена от индивидуалните представи на побъркани фанатици, което води до отприщването на сили, които са твърде древни, твърде черни и твърде зли, за да бъдат опитомени и направлявани от чиято и да било ръка. Пробуждането на злото обаче полага и началото на друга сила, противовес, която ще събере група напълно различни помежду си млади хора и ще ги превърне в необикновени, готови да се изправят срещу мрака воини на светлината. Ясновидците.

Те идват. С тази книга Либа Брей полага основите на едно мащабно и дълбоко оплетено с магия и реализъм приключение, в което никой не е в безопасност, краят на света наближава стремглаво, а всеки знак, всяка дума, всеки предмет имат огромно значение в борбата срещу злото. Хареса ми напрегнатото развитие на действието, хареса ми, че напрежението в историята ме държеше на нокти до самия край. Хареса ми детайлността, с която Брей предаваше обстановката, атмосферата, случващото се. Хареса ми елементът на хорър – мен откровено си ме беше страх, когато Немирния Джон се появеше в картинката. Особено много ми допадна свръхестественото, магията, разсъжденията на героите над окултното и религията. Изобщо цялата книга е изплетена от един магнетизъм, който попива у читателя с всяка следваща прочетена дума и просто няма начин да оставите историята настрани, докато не я приключите.

Героите в историята ни бяха представени последователно, а миналото им – разкрито бавно и методично. Колкото до дарбите им – за някои така и нищо не разбираме. Което естествено подклажда любопитството до непоносимост. Като премахнем свръхестествения елемент, персонажите бяха и много реалистично и истински обрисувани. Притежаваха, всичките до един, елементарни човешки навици и недостатъци, мрачни тайни и отчаяни нужди като любов, признание, самостоятелност. Бяха хем като отворена книга, хем напълно непредсказуеми – като Слепия Бил, Сам, та дори Джерико. Интригуващи, пленителни и толкова разнородни – по характер, народност, религия, вяра. И все пак, типично по начина, по който само книгите могат да го направят, физическите различия между героите ни се сливаха и изчезваха в мъглата на това, което са отвътре. Остава само образът, който действията, емоциите и думите им оставят след себе си. Това според мен е най-силната магия на книгите.

Ийви е един от централните образи, или може би по-централните такива в тази история. Дарбата й е и проклятие, и благословия – тя може да научи най-съкровените тайни на човек от досега до нещо лично, принадлежащо само нему. Но тя е и много импулсивна, емоционална, устата и дори егоцентрична. А също добра, наивна и мила, когато не бърза за някоя разпродажба по магазините. Да – Ийви О’Нийл е един наистина противоречив образ, но в крайна сметка ще се окажете влюбени до уши в нея, защото просто няма как да не се поддадете на този неин чар. Острият й език и саркастичните й забележки са само част от причините, поради които ще се забавлявате страхотно в компанията на тази млада дама. Е, те са и голяма част от причините да се забърква толкова често в неприятности, но никой не е перфектен, нали?

От останалите герои също няма да останете разочаровани, освен може би от оскъдното литературно време, отделено им в книгата. Имаме един нахакан Сам Лойд – крадец с лична мисия да разкрие тайните на семейството си; Тета Найт – отракана вариететна танцьорка с болезнено минало; Мистериозният Хенри – музикален виртуоз със забранени любовни авантюри; братята Кембъл, всеки със своята си уникална дарба; Джерико Джоунс – още един противоречив образ за мен, защото веднага щом тайната му лъсва на яве, някак ролята му в тази книга става непонятна и напълно излиза от духа на наратива. Но постепенно и това момче бива погълнато от атмосферата на историята и „странността“ му бива забравена. Има, разбира се, още толкова много малки и на пръв поглед незначителни роли в тази книга, или по-главни второстепенни образи, но без значение за колко време се появяват в историята, Либа Брей успява да им изгради цял един живот, мечти и съкровени желания, страхове и надежди за бъдещето, че читателят не просто ги чувства като реални личности, той изпитва състрадание към тях, съпреживява случващото се около тях, потапя се в света им напълно и безрезервно.

В тази книга няма да получите нормалната доза романтика или любовни интриги. Не, авторката съвсем не е написала „Ясновидците“, за да задоволи някоя тийнейджърска разбита мечта за принца на бял кон. Историята е написана, за да задоволи глада на читателя за мистицизъм, окултното и свръхестественото, за духовете, които дебнат в мрака, и за малкото добри сили на света, способни да се опълчат на злото. За това и когато всъщност романтичните чувства на героите се проявят за момент, те не са натрапчиви и лигави, а напълно нормално стечение на обстоятелствата. Или иначе казано имате още една причина да обичате тази книга 😉

Краят на историята ме остави малко объркана и разбира се с хиляди въпроси. Което е добре, защото така няма да спя докато не разбера какво ще се случи и в следващите заглавия. Така де – на кой му трябва сън?! На кой му трябва да разбере какво е проект „Бъфало“, кой е сивият мъж с цилиндър на главата, дали Мейбъл ще прости на Ийви това малко женско предателство, дали Сам ще открие истината за майка си, каква всъщност е съдбата на Ясновидците и каква е дарбата на Хенри – такива неща, незначителни неща, които да ти човъркат мозъка до побъркване. Браво Либа Брей, браво (саркастични аплодисменти).

Не ме разбирайте погрешно – книгата е обсебваща и има един малък „недостатък“, че влиза под кожата необратимо, а и какво преживяване само ви обещава! Приключение отвъд най-смелите ви очаквания. История, смразяваща кръвта и сгряваща сърцето с дълбокото изследване на тематиката, която засяга. История, представена ни толкова реалистично и детайлно, че след прочита да се замислим „Кой век е, по дяволите?!“, а след това да огледаме хубаво тъмните ъгли на стаята. И може би да си набележим един-два талисмана за защита. Просто за всеки случай. С други думи – не изпускайте това невероятно бижу, облечено във възможно най-любимата ми лилаво-матова корица към момента 💜

Искам да поднеса искрените си благодарности на издателска къща Емас за предоставеното копие и така лекичко да ги изръчкам да пускат следващата книга по-бързичко, че да не ги щурмуват група разгневени почитатели на историята. Само казвам – чели сме книгата, понаучихме това-онова 😜

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: