Дневникът на Ане Франк

Не знам как да започна това ревю. Книгата е доста противоречива за мен, защото в основата си ми хареса. Наистина представя на читателя един нов поглед, личен поглед над събития, за които повечето от нас знаем единствено от написаното в учебниците по история. Виждаме мизерията, лишенията, несгодите на евреите, преследвани от цял свят, понесли омразата на един народ и страха на едно изстрадало общество. Но още виждаме и неслонимия дух на едно модерно момиче, изпреварило времето си с десетилетия напред. И тук вече навлизаме прекалено надълбоко в мислите, мечтите и надеждите на това момиче. Тук вече идва конфликтната за мен част, защото това е дневник. Дневникът на едно подрастващо девойче, което колкото и да е умно и напреднало за възрастта си, не променя факта, че тепърва открива промените, настъпващи по време на трансформацията й в жена и самостоятелна личност. Това са съкровени моменти и мисли, които според мен нямат работа да бъдат излагани по такъв начин. Да, самата Ане не веднъж споменава как би искала да стане писател и дори да издаде собствения си дневник, но все пак едва ли щеше да го направи без една сериозна корекция на написаното вътре преди това. Ето тук са тези така тегави моменти за мен, защото се чувствах като натрапник, като поредния потисник от живота на Ане, който я ограбва от свободата й.

Ане всъщност не обръща голямо внимание на политическата обстановка в своите писания. Да, тя отделя по някоя и друга страница на тази тематика от време на време, вписва последиците от режима на нацистите, ограниченията, наложени на евреите от Гестапо, последвалите гонения и арести, ужасът от съдбата в концлагерите. Но всичко това е пречупено през призмата на едно дете. Ане често се крие при баща си, когато стрелбата и бомбардировката станат непоносими. Страхът да не бъдат открити често взима физически превес над нея, но това са нормални човешки реакции спрямо външни агресори. Почти веднага след това, след като уплахата и опасността са преминали, Ане навлиза в своите типични философски размисли за същността на човешката природа, за следвоенното време, за трепетите на сърцето, за битовите неволи в Задната къща и за какво ли още не. Ане е изключително будно и умно дете. Има потенциала да се превърне в една забележителна млада дама, в един маяк на знанието и културата, но болните амбиции на един човек, жестоките политически игри на Великите сили и страха на една окупирана страна ограбват този млад живот от възможността да бъде изживян на пълни обороти.

Ане често говори за отношенията между евреи и християни, което за първи път ми отвори очите, че религиозните войни и различия могат да се разразят между всички вери. Което е тъжно, защото именно вярата дава упора на човека в този жесток свят. Ако я превръщаме и в причината за жестокости и нещастия, тогава на какво ще се уповаваме за сила и надежда?!…

„Не ни остава нищо друго, освен да изчакаме колкото може по-спокойно края на това бедствие. Както евреите, така и християните чакат, целият свят чака, а мнозина чакат смъртта си.“

Простичките, житейски несгоди на Ане са донякъде следствие на затворения живот в Задната къща, донякъде и на лутането й между детската наивност и младежкото съзряване. Съжителството с друго семейство често поражда глупави битови спорове и кавги, постоянният майчин надзор изнервя свободолюбивия дух на момичето, а липсата на приятелско рамо, на някой, който да прояви елементарно разбираме, подтиква Ане към една лъжовна и неуместна любовна авантюра. Ане трудно се справя с нестабилното си настроение, с промените и желанията на женското си тяло, и това често я докарва до меланхолични размисли над качеството си на човек в обществото. Тя е толкова вглъбена навътре, постоянно търси недостатъците си и ги подчертава пред себе си след всеки сблъсък с жителите на Задната къща, че е почти невъзможно да избяга от депресията и слабата самооценка въпреки твърдението й, че се познава твърде добре. Критична и негативно настроена е към човечеството и това се дължи не само на упреките у дома, но и на впечатленията й от войната. И все пак, колкото и ограничено пространство на действие да има, колкото и изопачени и пречупени да получава фактите, тя достига до някои съвсем истински и дълбоко философски заключения за света и хората, които живеят в него:

„В човека има нагон към унищожение, нагон към убийство, смърт и ярост и докато не се промени нещо в цялото човечество, войната ще бушува, всичко, което е било строено, отглеждано и израснало, отново ще бъде разрушавано и унищожавано, след което хората ще трябва да започват всичко отначало.“

Ане Франк е наистина забележителна личност, макар и толкова млада и крехка в житейския си опит. Потенциалът й, така безвъзратно погубен от грозотата на едно ненужно насилие, оставя дълбок отпечатък върху всеки, докоснал се до нейните записки. Ане ни показва широкия диапазон на черната сянка на войната, показва ни, че този жесток сблъсък на световните сили оказва друг вид терор и натиск над психиката на нелегалните евреи, на тези, които са успели да избегнат концлагерите, но също не живеят по-добър живот. Но дали всъщност някой е успял да избегне ужасите на войната, без оглед на вяра и раса? Ане доказва, че светът е горял и тъжал, страдал, умирал и безгласно молил за помощ, докато шепа хора си играят на Богове и жертват живота на подчинените си като ненужни пешки в серия шах. Четенето на този дневник не е лесна работа, но е необходима, ако искаме да останем хора, а не просто човешки същества; ако искаме да оставим трайна следа за добро след себе си; ако искаме да спестим кошмара на войната на своите деца. Така че отделете време и се запознайте с „Дневникът на Ане Франк“.

Благодаря на издателство SkyPrint за предоставеното копие и за възможността да прочета тази тежка, но толкова истинска история от недалечното ни минало! 🌺

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: