„Бялата врана“ – модерен готически трилър за смъртта

„Тази история е ужасна.
Много ми харесва.“

Ангелът или Дяволът – кой ще дойде при вас в сетния ви час? Какво очаква всички нас след смъртта? И всъщност има ли задгробен живот? Това са все опасни въпроси, особено ако живееш в изолирано от света, малко крайбрежно градче в края на 18ти и началото на 19ти век. Това е време, което заклеймява подобни въпроси като богохулствени, като еретични, като неестествени. И ако въпреки всичко си оставаш жаден за отговорите, стигаш до неморални и нечовешки крайности и тогава наистина каниш Дявола в собствения си дом. В собствената си душа.

Обратно в настоящето, героинята ни Ферелит, жителка на малкото градче Уинтърфолд, тръгва по един опасен и дори смъртоносен път, преследвана от същите тези въпроси и неустоимото желание да открие отговори. Да открие бялата врана. Хитра и манипулативна, тя умело изкривява истината и поднася нужната лъжа, за да получи желания ефект. До последния момент читателят не е наясно в каква поредна опасност ще въвлече новото момиче в града – Ребека. И как всъщност ще докаже теоремата си…

Историята ни е предадена по един много интересен и увлекателен начин – чрез писмата на един свещенник от далечното минало, чрез личния разказ на едно изгубило пътя си девойче и чрез безпристрастния поглед над живота на едно разбито семейство. Всичко това прави една прекрасна плетеница от истории, които се въртят все около една и съща тема – ангели и дяволи, задгробен живот и бялата врана. Освен това има и много картинки! Да, на моменти може да се изгубите в случващото се, да не разбирате подбудите зад действията на героите, да останете дори шокирани, щом веднъж научите какви ги вършат в тъмното. Но ако останете до края на тази история, ще получите отговори на всичките си въпроси. И ще полудеете, поне мъничко. А по време на шеметното ви пътуване надолу няма как и да не настръхнете от изпълненият с напрежение и толкова остри завои наратив. Очаквайте неочакваното!

Така както го виждам аз, природата около Уинтърфолд бавно, но сигурно, завладява малкото градче, изтрива го от географските карти. Тя едновременно разкрива всички погребани скелети, но и отмива греховете на изгубените души. Пречиства това забравено от Бога, но така дълбоко обикнато от Дявола място. До момента, в който Ребека стъпва за първи път по малките улички на Уинтърфолд, природата е свършила много работа. Докато новото момиче преживява душевен катарзис покрай безбройните си „приключения“, природата взима още немалка част от града. А след края – хората може и да забравят, може да продължат с живота си, пречупени, отчаяни, изпълнени с нещастие, но и зрънце надежда, но природата – тя ще продължи да взима своя дан от това грешно място, парче по парче, докато не заличи всички прегрешения, докато не опрости греховете на жителите на Уинтърфолд, докато не потопи всичко в меката си, майчина прегръдка.

Без значение дали вярвате или не в Бог, в отвъдното, в бялата врана, тази история ще ви плени от самото си начало до фаталния си край. Ще разбърка ума ви, ще ви даде храна за размисъл, а дори може би ще отвори очите ви за цвета на всички врани, които прелитат безгрижно покрай вас. Все още не разбирате за какво говоря? – ами прочетете историята 😉

Благодаря на издателство Ентусиаст за предоставеното копие ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: