„Пленница на смъртта“ ни разкрива един нов поглед над мита за Хадес и Персефона

„Контролирай се, преди да се разбиеш.“

Не знам защо преводът на тази поредица не е продължен. Не знам защо и не мога да я открия електронно на английски език. Не знам защо, особено с такава прекрасна корица, никой не говори повече за тази книга. И определено не помня с какви очаквания подходих, но така или иначе получих нещо феноменално, нещо много интересно и нещо, което съвсем не подозирах, че ще получа от тази история. И ако до сега не е станало ясно, „Пленница на смъртта“ ми хареса страшно много!

Историята не е претенциозна, а типична тийн любовна драма с паранормални елементи. И трябва да призная, че Кабът много добре се е справила със задачата да оплете всички тези сюжетни линии в едно и да създаде увлекателен, интригуващ и изпълнен с напрежение роман. Хареса ми как разказът на героинята, Пиърс Оливиера, прескачаше от настоящето, от случващото се в момента, към миналото, към историята зад историята. Лека полека мистерията около злополуките на Пиърс се разбулва, но въпреки това, до самия край, тя вечно имаше по един скрит коз в ръкава си, който да ни държи изправени на нокти и тръпнещи в очакване на поредното разкритие около живота й преди и сега. Все пак родното място на майка й, градът, който сега нарича свой дом, е просто поредната врата към един от многото подземни светове. Какво толкова може да се случи?…

Ето какво – пазителят на тази врата може да ви забележи. Какво ще направите, ако божество на смъртта ви избере за своя вечна спътница? Ами ако той е млад, красив, висок, тъмнокос и всичко останало, за което майките предупреждават дъщерите си да стоят далеч от, и ако има навика да ви измъква от всяка беда, в която неизбежно ще се забъркате, защото… ами защото просто сте го превърнали в своя характерна черта? И ако целува наистина божествено?! Това, което се опитвам да кажа, е, че разбирам противоречивите реакции на Пиърс спрямо Джон Хайдън – нейният висок, тъмен и определено много опасен неволен спътник в живота. Или поне в последните две години, откакто се е завърнала към живота от Царството на мъртвите. Срещите между тях никога не протичат според плана на който и да от двамата, и винаги са повече от уникални и страшно забавни. И естествено водят до неизбежната разтърсваща целувка. Както и обратно към Подземния свят. Кой знае, може там дори да й хареса.

Към края всъщност малко останах очудена от бързата капитулация на Пиърс, при все че цяла книга преди това бягаше буквално като от дявола от обаянието на Джон. А и от самият му дом. Но сега като се замисля, това момиче има навика привидно да е спокойна и гладка като огледало, а отдолу да кипи и бушува с пъклените си планове срещу всеки, дръзнал да я разгневи по някакъв начин. Ето защо ми е страшно интересно да разбера как ще се развие историята нататък!

Мег Кабът определено ме спечели за фен още с първата книга от тази трилогия. Гръцката митология, близките срещи със смъртта, мистерията, романса и фуриите са така умело забъркани, че няма как да не се опияните от историята. Стига разбира се да подходите към нея с непредубеден поглед, защото това Е тийн история и всичко в нея е омекотено, захаросано и завоалирано. И точно заради това ми хареса още повече – защото това е една сполучлива тийн история в любимия ми жанр – паранормалната романтика 🙂

Искрени благодарности на издателство Ентусиаст, че така усърдно се ровиха и ми намериха това прекрасно копие от тази толкова увлекателна книжка! ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: