„Гондолата на времето“ поставя началото на едно шеметно приключение през вековете

„Гондолата на времето“ е един доста интересен проект, с чиято тематика аз лично се сблъсках за първи път. Пътуване във времето съм виждала само по филмите, та ми беше интересно как ще бъде представено в книга. Естествено, много добре. Авторката се бе постарала да даде пълни и подробни описания на архитектурата и живота на венецианците през 15-16ти век. Хареса ми и как добре бе вплела минало и настояще, как простичко обясняваше наместването на нашествениците във времевата линия и как всеки нов елемент или се сливаше с пейзажа, или биваше изличен от съществуване. Най ми беше забавно с говорните бариери и начина на времето да предотврати появата на анахронизъм – Ана често изричаше безумни думи и словосъчетания, които за един съвременен човек биха се сторили странни, дори абсурдни, но за Венеция през 1499 година си идваха тъкмо на място.

Книгата си имаше и малко драма и мистерия, както и щипка екшън, така че да задоволи всички вкусове. Всъщност непрекъснатото подсказване на Ана, че нещо ще се случи, че е трябвало да се вслушва повече в разговорите на родителите си, че някоя постъпка ще я доведе до разкаяние по-късно, ме държеше на тръни през цялото време и ме караше да чета по-бързо, за да разбера ще се нареди ли пъзелът както трябва и ще оцелеят ли всички накрая.

Самата Ана в началото бе представена като една разглезена, егоистична и съвсем съвременна тийнеджърка, която обаче бързо се окопити в непознатото й обкръжение и дори спомогна за щастливия развой на събитията във венецианското миналото. Единствено не ми хареса, че другият главен персонаж – Себастиано – не бе разгърнат така обширно, като Ана. Вярно, че разказът се води от нейна гледна точка и следователно наблюдаваме с подробности нейното персонално развитие, но ми беше странно как от две срещи, пет разменени приказки и една прободна рана се роди неугасваща любов между двамата. Като изключим това, книгата е доста интересна със своята динамика, разноцветни персонажи и автентичен венециански дух, а краят раздава справедливост за всички и щастлив завършек за онези, които заслужават. Е, някои истории приключват тук. Други, както се оказва в малкото, прашно магазинче за маски, тепърва започват с приключенията си.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: