„Златният мост“ между две епохи ще ни разкрие друг поглед над Тримата мускетари

Признавам, че втора книга от трилогията „Пътуване във времето“ ми хареса в пъти повече от първата. Този път директно бяхме потопени в миналото и приключенията на героите без много неизвестни, освен може би мистериозно изгубената памет на Себастиано. Автентичността на миналото, на обстановката, битовите навици, самите хора от 17ти век – всичко това отново бе описано с вещина и дълбоко познание за ерата, в която са изпратени Ана и нейният приятел. А самото приключение бе в пъти по-интересно, понеже въпреки пълната неориентировъчност на Ана, този път перипетиите й имаха по-пленителна нотка, освен това постоянно изкачаха нови неизвестни, а вече наличните ни знания биваха подлагани на сериозни изпитания.

Тематиката за пътуване във времето като цяло ми е любима и е единственото изключение, което правя със историческите романи (като изключим книгите на Донъли, разбира се) и майсторството на Фьолер в това отношение – да ни представи реалността на миналото такава, каквато е била; да вплете оригинален сюжет във вече известните ни събития от преди стотици години – ме печели в тази трилогия на сто процента. Но колкото и да ми хареса историята и колкото и бързо да се четеше тя, едно нещо не можах да преживея, и това бе пълната безмозъчност на главната героиня – Ана! Изглежда осемнайсетте месеца пътуване във времето със Себастиано не са я научили на абсолютно нищо, но дори са й изпили и малкото мозък отпреди цялото това приключение да започне. Подходът й към Себастиано бе грешен, подходът й към старите бе грешен, подходът й към цялата епоха бе катастрофално грешен. Не само, че не можа да се справи със задачите си, но дори всички останали трябваше да вървят след нея и да й оправят кашите. А че имаше помощници на всеки ъгъл беше просто изнервящо удобно, но имайки предвид колко некадърен „пазител“ на времето се оказа Ана, май и тая помощ й бе малка. И въпреки това доброто победи – светът бе на косъм спасен, Себастиано си получи спомените, Ана оцеля (което си е цяло чудо), и всички заживели щастливо в настоящето. Поне докато Хосе не се обади със следващата задача – а каква е тя, чакам с нетърпение Ибис да ни разкрият съвсем скоро.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: