„Верижна реакция“ или как постепенната градация не винаги води до добри резултати…

Силно, силно разочарована! Не че предните две книги бяха блясъкът на короната, но поне бяха интересни донякъде. Тук имаме някаква интрига в началото покрай Ники и запознанството й с Луис на петнайсетгодишна възраст, а след това и събирането им две години по-късно, но после всичко се сгромолясва. Луис, който е мил и добър, честен и толкова интелигентен, видял съдбата на двамата си по-големи братя, с какъв акъл направи толкова много грешки накуп не ми стана ясно. Целта на Елкелес бе сякаш постоянно да върти една и съща пералня между Кървавите латиноси и братята Фуентес. Е да, ама на третия път вече накъртва. И тоя измислен обрат с биологичния баща на Луис – момчето така и така никога не е имало баща, какво го бърка кой дефакто е той, при положение, че цял живот е познавал само майка си и двамата си братя. Това е семейството му и за някой толкова умен реакцията на най-малкия Фуентес беше направо абсурдна и изсмукана от пръстите, само и само да има драма и кръв накрая. Не ми се получи с тази книга и това е!

А да не започвам и с Ники – това момиче не се разбра какво иска. Говори едно, после отива и прави съвсем друго, докато в същото време обвинява отсрещната страна за слабохарактерността си. Ама иначе само й дайте любовни съвети да раздава. И разбира се не можахме да се разминем без една мини драма между по-големите Фуентес и половинките им, която отново просто беше пресилена и не на място в историята според мен. Иначе ми хареса, че се споменава как е продължил животът на другите две двойки. Освен това историята се чете сравнително бързо и лесно. Ама положителните черти на книгата спират до тук – е, добре, прибавям и хепи енда, но до там! Самият начин на разказа също не ми допадна – в момента не мога да се сетя така ли е било и в предните две истории, но тук почти всяка втора глава спираше сякаш срязана посредата на сцената, с едни отворени диалози и някак наникъде, оставящи читателят да се чуди какво се случва тук и как прескочихме толкова напред във времето в следващата глава… Това, което се опитвам да кажа, освен че много ме разочарова финалът на трилогията, е че като цяло не намерих нищо уникално и пленително в поредицата „Перфектна химия“, което да те кара да искаш да се върнеш на нея след време. Историите бяха блудкави и на всичкото отгоре еднотипни, драмата – една и съща, щастливият край – захаросан. Идеята зад сценария е интересна, но изпълнението е слабо по мое мнение. И все пак, ако трябва да си избера фаворит, ще посоча „Правилата на привличането“ и то не заради вироглавия Карлос, а по-скоро заради фурията Киара, която го постави в малкия си джоб. Но в частност „Верижна реакция“ много ми падна в очите и повлече надолу в класацията цялата трилогия. Съжалявам, но ще дам на книгата три звезди, като дори това ми се струва много предвид нескопосаното оформление на цялата история!

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: