Симон Елкелес ни представя любовта като урок по „Перфектна химия“

Четейки за живота на Бритни нямаше как да не се сетя за Лекси от „Да имитираш съвършенство“ – и двете героини поддържат безупречни маски на перфектни ученички, гаджета и дъщери, докато вътрешно се борят със своите съмнения и страхове, а външно се изправят срещу закостенялото мислене на обществото и ограниченията на собственото си семейство. На Бритни й отнема дълго време да открие гласа си и да се опълчи на стереотипите около себе си, но когато най-сетне го постига, получава така мечтаната свобода и самостоятелност. Не малка роля за това изиграва и връзката й с Алекс Фуентес с всичките й възходи и падения. А Алехандро е типичното лошо момче с лоша репутация, лоша компания и лоши житейски решения, но с бистър и остър ум и тайното, съкровено желание да напусне сегашния си свят и да постигне нещо значимо с живота си. Но дългите години в бандата „Кървавите латиноси“, както и заобикалящата го среда не му позволяват да види изход от мизерията и нещастието, насилието и престъпния живот. Отчаянието и безизходицата го подтикват да излее горчилката си върху „перфектната“ Бритни Елис, хващайки се на бас, че ще успее да я свали. Арогантен и груб, с цинична уста, Алекс неусетно сам пада в мрежите на любовта и връзката му с Бритни го кара да преосмисли настоящето, да си спомни миналото и да промени бъдещето си. Отношенията с бандата се обтягат и смъртоносна опасност надвисва над любимите хора на Алехандро, но младият мъж съумява да събере парчетата от разбития си живот и да сътвори нов, пълен с надежди, мечти и желание за втори шанс. До самия край двамата с Бритни не подозират до какво ще ги доведе изгарящата страст и неоспоримата дълбока връзка между тях, изградена от ученическата им любов. Нито пък, че деветнайсет години по-късно животът на синът им ще бъде повлиян от същата химия, оплела собствените им съдби.

Две неща не ми допаднаха в книгата, едното от които е силната употреба на испански думи и изрази. Разбирам защо са необходими, разбирам идеята да се предаде по-добре речта на героите, но ми се стори прекалено честа употребата им и постоянното търсене на значението им убиваше инерцията на четене на моменти. Освен това конфликтът между Бритни и Алекс в края на историята беше претупан и някак набързо простен по мое мнение. Алекс можеше да мине и без признанието за облога или поне да не го прави по този грозен и жесток начин. Причините за решението му да страни от Бритни и последвалите месеци в Мексико бяха представени сбито, недостатъчно описани и емоционално задълбочени, а животът на самата Бритни през това време беше директно прескочен. Нямаше никакво описание на емоционалната й болка от раздялата, а накрая появата, извинението и предложението за брак на Алехандро ми бяха някак като изсмукани от пръстите. Като изключим всичко това обаче историята беше наистина хубава и интригуваща, имаше екшън, щипка романтика, хумор, голяма доза реализъм, драма и много любов, разбира се. С удоволствие бих прочела какво ще се случи и с другите братя Фуентес.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: