За да се влюбите, просто следвайте „Правилата на привличането“

Втората книга за братята Фуентес бе също толкова интересна и динамична като първата. Дори може би с една идея повече. Тук героите са със съвсем различни характери и ситуациите, в които попадат са също толкова противоположни, спрямо историята на Алекс и Бритни, макар сюжета да следва същата линия – лошо мексиканско момче, забъркано с ганстерски групи, бяло момиче от предградията и една на пръв поглед невъзможна, но много истинска любов.

Карлос е умно момче, но в началото се държи като истински разглезен хлапак, който си мисли, че целия свят е срещу него, че има някаква конспирация в обществото и за това всеки човек, когото срещне, е потенциален враг по една или друга причина. Това му дава извинението да се държи най-откровено безотговорно и разпасано, без да си мери приказките и поведението пред никого. Дяволчето в него го човърка постоянно да се заяжда с по-големия си брат, както и да провокира момичето наставник, назначено да го разведе из новото му училище. Това, което арогантността му пречи да осъзнае в началото, е че Киара обича предизвикателствата и това да го накара да я уважава и почита като равноправен човек е най-голямото предизвикателство в живота й до сега. А това да го накара да се влюби е просто бонус.

Киара е от онези героини, на които не им трябва силен и недосегаем мъж, за да се чувстват добре и защитени. Тя и сама може да се грижи за себе си, сама може да си поправи колата, да си изпече сладки, както и да изкачи върха на близката планина, само за да си напише домашното под сянката на едно дърво. Киара е от готините момичета, без да осъзнава, че е такава. Провокациите на Карлос само изострят характерните й черти и изкарват на показ скритата личност отдолу. А тя е също толкова буйна и безразсъдна като мексиканския си приятел.

Единственото, което не ми хареса в книгата, бе изкуствено наложената драма между Бритни и Алекс – стори ми се излишна, особено на фона на завършената им история в предната книга. Но като се изключи това, продължението на историята на семейство Фуентес беше интригуващо, сблъсъкът на характери между Киара и Карлос ме забавляваше със сълзи на очи на моменти, а романтичните им мигове бяга адски затрогващи – любим ми е момчентът след бала, на сутринта, под дъжда, с целувката между колите и признанието в любов. А финалът с поглед в бъдещия им живот бе един хубав пример за това как кармата си знае работата 😉

Като цяло бих дала 5 от 5 звезди на тази история, просто защото за жанра си и търсената публика книгата е много добре написана, интересна и увличаща, а прочитът й се извършва на един дъх.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: