„Пожарникаря“ носи спасение в един свят, обгърнат в пламъци

„Смяташ, че е настъпил Краят на времето, защото сме заобиколени от смърт и руини. Сестра Уилоус, не знаеш ли? Смъртта и разрухата са предпочитаната екосистема на човешките същества. Не си ли чела за бактериите, които живеят във вулканите, в самата вряща скала? Това сме ние. Човечеството е бацил, който процъфтява на самия ръб на катастрофата.“

Хм, хм, хм. Малко ми е трудно да определя точното чувство, което остави тази книга в мен. В интерес на истината от самото начало имах усещането, че чета „Сблъсък“ или най-малкото чета Стивън Кинг. А после разбрах, че Джо Хил е син на Кинг и всичко ми се изясни. Не знам колко от вас всъщност са чели това епично произведение на Кинг-баща, но приликите в „Пожарникаря“ за мен бяха повече от очевидни – постапокалиптичен свят след смъртоносна зараза; бременна, която се страхува за бебето си; мъж, който е стабилен и неуязвим в напечени ситуации; глухоням; чернокожа възрастна жена, която се грижи за всички; паника, страх, човешки извращения в отношенията между хората – абе Кинг с една дума. И не разбирам как така преразказът на вече съществуваща история, написването на който е отнело 4 години, се счита за такова високо литературно постижение?! Не ме разбирайте погрешно – не хуля книгата, нито казвам, че не ми хареса. Всъщност беше интересно четиво, имаше си своя оригинален „туист“, а краят беше по типично Кинговски, обаче тая история вече съм я чела преди! И да си призная, очаквах нещо съвсем различно от романа, очаквах повече огнени същества, повече развитие около съзнанието на огъня, повече от Пожарникаря. Хм, очаквах дори повече огън. Но всъщност ето какво получаваме от историята:

  • Пожарникаря е по-скоро символ, мит в наратива, а лицето зад легендата не е нищо друго, освен един обикновен мъж с разбито сърце, голямо его и още по-голяма способност да контролира драконовата люспа. Дори не получава толкова много „екранно“ време, колкото би предположило заглавието на романа. Но когато излиза на сцената, Бог да ви е на помощ, хора!
  • Сюжетът се върти около бременна медицинска сестра, заразена с драконовата люспа, която преминава през истински ад, за да износи и роди живо дете, като през цялото време се страхува дали бебето ще е здраво, дали ще е способна да го отгледа сама, дали ще доживее да го види как проплаква за първи път. Харпър е един наистина силен и смел образ в историята, стоически понесе кръста на новото управление в лагера, в който се укриваше, и винаги запазваше спокойствие и хладнокръвие в напрегнати ситуации. Борбена и в същото време толкова истинска в емоциите, които изпитва. Е, прощаваше малко твърде лесно за моя вкус, но туй да й е кусура, както се казва 🙂

„Харпър не знаеше кое определение за жена мразеше повече: кучка или кокошка. Кокошката беше животно, което държиш в клетка и чиято единствена стойност беше снасянето на яйца. Кучката поне имаше зъби.“

  • Книгата набляга над зараждането на един апокалипсис, над страха, паниката и отчаянието, които превземат хората в разгара на една смъртоносна болест. Болест, която никой не разбира и от която никой не може да се опази, защото се предава чрез пепелта, чрез огъня, който самата тя предизвиква. Доста интересно и научно е обоснован вирусът Draco incendia trychophyton и за това ми се ще да имаше повече сцени с огнени създания и изобщо сцени с контрол над огъня, защото тези моменти бяха наистина епични и страховити. Но да се върнем към истерията, довела до „сблъсък“ между здрави и болни в тази история – всеки е враг, никой не може да вярва на никого, всеки търси спасение, а целият свят гори и се преражда като феникс. Страхът подтиква слабите да следват сляпо фанатичните си лидери, което води само до повече нещастие, разруха и смърт. Ставаме свидетели на много грозни сцени, на кърваво насилие, на налагане на модел на поведение без зачитане на правата на отсрещния човек. Хил, подобно на баща си, много умело е успял да опише и пресъздаде всички негативни черти у хората, когато инстинктът за самосъхранение надделее и човешкото същество се превърне в животно – дали със зъби и нотки или блеещо стадно, все пак в безмозъчно животно.

„Драконовата люспа беше куршумът, но страхът беше пръстът, който дърпаше спусъка.“

  • Признавам на Хил и майсторството му в изграждането и представянето на напрегната обстановка, както и в силната интензивност на действието. Почти всяка глава завършва по такъв начин, че читателят да няма търпение да отгърне на следващата страница, за да разбере каква ще е поредната опасност, която грози героите и кой всъщност ще оцелее до края. Защото, повярвайте ми, очакват ви много изненади…

Крайната ми оценка се лута някъде между 3.5 и 4 звезди. Романът е наистина увлекателен, наситен с драма, емоции и напрежение, а действието в никакъв случай не е скучно. Чете се бързо и неусетно, но в същото време те кара да се замислиш над много неща като човешката природа и последиците от нашите действия над самите нас, околните и цялата планета. Моментите с огъня и манипулирането му бяха най-интензивните и интересни сцени по мое мнение. Съдбата на Пожарникаря не бе никак лесна, дори смея да твърдя крайно нечестна. Хареса ми и елементът на неизвестното, който витае до самия финал. Да, историята наистина има „горещ“ потенциал, но както казах в началото – вече съм я чела. Преди близо 10 години 🙂

„Пепел, която може да мисли, пламък, който беше жив, и спора, която можеше да разменя импулси и спомени с човешкия разум. Всичко това беше, помисли си жената, точно от онези фантастични безсмислици, с които еволюцията винаги изненадваше. Природата беше ловка в магическите трикове.“

Благодаря на Deeper than blood и издателство Ибис за предоставената възможност! 🔥

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: