Кой ще остане „Последен в мрака“ или как едно реалити шоу се справя с края на света

Уау! Тази книга беше едно ново, уникално изживяване за мен! И ме остави замислена над толкова много теми. Всъщност дори не знам от къде да започна да изреждам всички положителни черти на историята. Може би със самото начало:

„Монтажистът е първият от екипа на продукцията, който ще умре.“

Е, с такова встъпително изречение как да не се наелектризира човек! Освен това книгата започва с глава 0, също както всяка епидемия започва с нулев пациент, всяко цунами – с размаха на крилете на една малка пеперуда, а всеки добър роман – с убийствено интересни първи думи. Или иначе казано до края на тази нулева глава ще сте толкова дълбоко затънали, че няма да ви се иска приключението „В мрака“ да свърши.

Но какво всъщност става в тази книга?! Ами привидно това е история за преживяванията на група участници в реалити шоу. Най-вече мислите и чувствата им зад кулисите, но особено важната подробност е изопаченото представяне на реалността от този тип предавания. Всъщност до такава степен всичко е изкривено и пречупено през огледалната призма на камерата, че когато втората сюжетна линия се заплете с първата – а именно катастрофален вирус, заличил половината население на планетата за по-малко от месец – главната ни героиня е толкова „навътре в гъбите“, че приема всичко около себе си като поредния епизод, като поредното предизвикателство, като още един ужасяващ реквизит, поставен на пътя й с цел да изтръгне сурова емоция. Животът с камерите, преструвките и отвратителните условия на живот сред природата опъват нервите на Зу до краен предел, до точка, отвъд която всичко за нея се превръща в част от играта, всичко е на въпрос на победа или загуба. А когато завесата се вдига и финалният акт бъде изигран, героинята ни ще бъде повече от опустошена от осъзнаването на реалността. Но може би не всичко ще бъде безвъзратно изгубено.

Това е един наистина наситен и напрегнат трилър, който държи читателя на нокти до последните си страници. Допадна ми начинът на разказ – две времеви линии, едната разказана от безпристрастен наблюдател, а другата – от гледната точка на последната оцеляла от формата „В мрака“, и двете разкриващи ни границите на човешкото малодушие, безхаберие и безотговорност в лицето на една катастрофа. Постепенно виждаме отпечатъка на настъпилия апокалипсис в началото, средата и края на реалити формата, както и какво се случва, когато бурята утихне и спасителните отряди се мобилизират. Виждаме един алтернативен свят, който за първи път успява да се съвземе след такова глобално опустошение по възможно най-цивилизования и сравнително бърз начин. Хареса ми, че гротескните сцени ни бяха спестени и вместо това бяхме подложени на интензивните, доста богати фантазии на Зу за случващото се наоколо. Или за това, което предполага, че може би се е случило. Защото в един момент границите между реалност и предаване се размиват до толкова тънка линия, че дори читателят не успява да се ориентирана достатъчно добре „в мрака“ и да открие истината.

Особено ми допадна да чета за преживяванията на участниците, за това как се справят с предизвикателствата в шоуто, за личната им морална битка спрямо останалите състезатели, операторите, които ги следват плътно по петите и собствените си мотиви за участие. А и самите премеждия в горите на планинския район, в който се снима предаването, бяха интересни и увлекателни и много по-различни от това, което зрителят вижда на екрана в крайна сметка. Непрекъснатите препратки към монтажната бяха наистина интригуващи и поучителни за това как телевизията не на шега манипулира хората пред екрана, промива мозъци и изкривява възприятията ни за света. Но освен това успява и да изкриви и пречупи дори участниците, които се предполага, че трябва да са наясно с какво са се захванали от самото начало. Вместо това обаче всеки играе някаква роля, пази тайни и в крайна сметка играе сам за себе си. Зу обаче ще научи, че да си сам е възможно най-лошото решение, което човек може да вземе в краткия си и несигурен живот.

Краят беше маааалко разочароващ за мен, макар Олива да остана вярна на стила си до самия финал и напрежението направо да ме изяждаше отвътре. Но ме разочарова, защото романтикът в мен взе превес и реши, че иска бетонен хепи енд вместо увиснал отворен край, който може би ти дава надежда, но може би и загатва, че героите никога няма да се измъкнат от този кошмар. Е, аз избирам да вярвам в светлото бъдеще на Сам и Майлс, защото ще бъде просто проява на студена жестокост да преминат през толкова много перипетии и да не се съберат накрая. Нали ви казах – романтик.

Не се плашете от тази книга, защото е наистина уникална, прекрасна, наситена история, която ще остави дълбок отпечатък върху вас. Но дори и мракът да се сгъсти прекалено много наоколо ви, винаги има изход – Аd tenebras dedi. Стига, разбира се, да има кой да ви чуе…

Огромни благодарности към издателство Софтпрес, които бяха така добри да ме изненадат с тази книга. Сега, като се замисля, спокойно мога да й дам още една звезда заради остатъчния ефект и така да вдигна крайната оценка на 5! Просто феноменална! ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Един коментар

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: