„Кралицата в сянка“ идва, за да ви оплете представите за Снежанка и злата кралица

Една интригуваща и доста оригинална адаптация на познатата ни приказка за Снежанка. Беше ми интересно и любопитно да видя този конкретен поглед над живота на момичето с коси черни като абанос, устни червени като кръв и кожа бяла като сняг. Та принцесата е воин, а в тялото й тече древна магия, способна да подчини сърцето на всичко живо покрай нея; ловецът е крал-дракон, с който не бихте искали да си имате вземане-даване; а злата кралица е наистина зла и толкова заслепена от собствената си болка и чувство за несправедливост, че е готова да изгори всеки мост към малкото щастие, останало й в този суров и жесток свят. Свят, който тя самата е създала и управлява с железен захват. И така, тези тримата забъркват голяма каша от оплетени чувства, планове за отмъщение, жестоки лични жертви в името на висшата цел, както и безброй приключения, битки и толкова много магия. Не липсваха и моментите на открита забава между героите, закачките и хапливите им коментари ме разсмиваха с глас на места. А думата „прелестно“ вече ще има един съвсем нов смисъл за мен 🙂

Jpeg

И като споменах думи – магията в историята се активира по много интересен начин: чрез изричането на фрази и допълнително обяснение какво искаш да се случи. Издателите предвидливо са оставили списък с вълшебните думи в края на книгата, с който да попълните знанията си, ако случайно някой път ви се прище да опърлите задните части на врага си 😇

Историята е самостоятелна в поредицата за Рейвънспайър, което изключително много ми допадна, защото си имаше начало, среда, кулминация и край. Няма нещо, което да човърка ума какво ще се случи нататък, каква ще е съдбата на героите. Просто един своеобразен край, тип „И заживели щастливо“. Четейки анотацията на следващите заглавия останах с впечатлението, че историите ще се развиват в същата вселена, но в съседните кралства. Освен това ще бъдат адаптации на все интересни персонажи от приказките – Румпелстилцкин, Принцът и Беднякът, Рапунцел. С удоволствие бих прочела останалите книги от поредицата.

Сега обаче иде ред да изразя и негативните черти на тази книга, и то не с цел да ви отказвам да я четете или да нападам някого, а просто, за да изложа максимално обективно гледната си точка. Защото историята е наистина очарователна и интересна, чете се бързо и неусетно, НО има някои неща, които силно ми бодяха очите по време на прочита. Главно това бе преводът и оформлението на текста. Не знам дали в оригинал книгата е била построена по същия начин, но ми се струва, че минавайки през ръцете на 4-5 души за превод, редакция и корекция, някои абсурдно съчинени изречения можеха да бъдат формолирани по далеч по-смилаем начин. Освен това забелязах големи пропуски в текста от рода на липсващи свързващи думи (не, не само предлози, не ме поправяйте), сбъркана граматика, грешен словоред. Такива неща на мен ми правят страшно голямо впечатление и докато мога да преглътна появата на такива грешки тук-таме (нека бъдем честни, хора сме, грешки се допускат), не мога да се примиря с непрекъснатото им присъствие в текста, който чета. Както казах, правят ми впечатление, дразнят ме и ми развалят удоволствието от четенето. Което и обяснява трите звезди, които дадох на историята, когато можеха спокойно да бъдат 4, та дори и 5.

Сега към стила на самата авторка – не мисля, че Редуайн умее добре да поднася драматични моменти. Поне на мен лично ми бяха някак рязки и минаваха така между другото. Голяма част от разказа всъщност бе оставена на размислите на Лорелай и Кол за загубите им, за отговорностите, които ги чакат и за несправедливостите в живота. На моменти чак доскучаваха тези абзаци. А и така и не успях да вникна в персонажите, да съпреживея тяхната болка и трепет. Да, романтиката беше сладка и постепенно изградена, но честно казано Кол ме дразнеше като мъж – беше слаб, безволев, неразумен и общо взето цялата мъжка работа я свърши Лорелай. Мисля си, че кралицата беше най-истинският и добре изграден образ, злобата и нещастието й имаха дълбоки и дори разумни корени, а действията й бяха гротескни и крайно жестоки. Изобщо един добър злодей по мое мнение.

И накрая едно дребно камъче на пътя, но все пак капка в чашата с негативи – картата! Имаме карта на света, който е изградила Редуайн, а и авторката умело ни насочва из нея с непрекъснатите си обяснения на географската обстановка на героите. Наистина хитър и добре изигран ход. Но защо, о защо, картата не беше преведена на български?! Нямам повече въпроси към подсъдимия.

В крайна сметка книгата ми хареса, историята беше увлекателна и е една наистина оригинална адаптация. С голям интерес бих прочела и останалите заглавия от поредицата. Но ми се струва, че „The wish granter“ ще се чете в оригинал, за да мога да направя ясна съпоставка между стила на Редуайн и превода на нашите хора. И все пак, ако не сте чак такива префекционисти като мен и нямате космически изисквания към книгите, които четете, то тази история ще ви плени на мига. И може би ще развали вкуса ви към ябълки – рисковете на професията 😉

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: