• „Пожарникаря“ носи спасение в един свят, обгърнат в пламъци

    „Смяташ, че е настъпил Краят на времето, защото сме заобиколени от смърт и руини. Сестра Уилоус, не знаеш ли? Смъртта и разрухата са предпочитаната екосистема на човешките същества. Не си ли чела за бактериите, които живеят във вулканите, в самата вряща скала? Това сме ние. Човечеството е бацил, който процъфтява на самия ръб на катастрофата.“ Хм, хм, хм. Малко ми е трудно да определя точното чувство, което остави тази книга в мен. В интерес на истината от самото начало имах усещането, че чета „Сблъсък“ или най-малкото чета Стивън Кинг. А после разбрах, че Джо Хил е син на Кинг и всичко ми се изясни. Не знам колко от вас всъщност…

  • ACOTAR/ACOMAF BOOK TAG

    Хей, хей! Започвам тази седмица с таг. Не помня от кого го видях, но като върл фен на Сара Дж. Маас веднага се включих в инициативата. Въпросите са страхотни, надявам се и отговорите да ви харесат. Понеже Сара има немалко фенове, ще тагна Кали от A Court of Books and Magic, Крис от The night court of books, BOOKCYBER (моля, кажи ми името си 😄), Теди от Books are magic и всеки друг, желаещ да направи този таг. Тайно имам желанието да видя отговорите и на Райс от Четат ли двама, така че ще я тагна във фейсбук поста 😈 А сега, след тия дълги излияния, да ви запозная и със самия таг: 1. Люсиен: Книга,…

  • „Верижна реакция“ или как постепенната градация не винаги води до добри резултати…

    Силно, силно разочарована! Не че предните две книги бяха блясъкът на короната, но поне бяха интересни донякъде. Тук имаме някаква интрига в началото покрай Ники и запознанството й с Луис на петнайсетгодишна възраст, а след това и събирането им две години по-късно, но после всичко се сгромолясва. Луис, който е мил и добър, честен и толкова интелигентен, видял съдбата на двамата си по-големи братя, с какъв акъл направи толкова много грешки накуп не ми стана ясно. Целта на Елкелес бе сякаш постоянно да върти една и съща пералня между Кървавите латиноси и братята Фуентес. Е да, ама на третия път вече накъртва. И тоя измислен обрат с биологичния баща на…

  • За да се влюбите, просто следвайте „Правилата на привличането“

    Втората книга за братята Фуентес бе също толкова интересна и динамична като първата. Дори може би с една идея повече. Тук героите са със съвсем различни характери и ситуациите, в които попадат са също толкова противоположни, спрямо историята на Алекс и Бритни, макар сюжета да следва същата линия – лошо мексиканско момче, забъркано с ганстерски групи, бяло момиче от предградията и една на пръв поглед невъзможна, но много истинска любов. Карлос е умно момче, но в началото се държи като истински разглезен хлапак, който си мисли, че целия свят е срещу него, че има някаква конспирация в обществото и за това всеки човек, когото срещне, е потенциален враг по една…

  • Симон Елкелес ни представя любовта като урок по „Перфектна химия“

    Четейки за живота на Бритни нямаше как да не се сетя за Лекси от „Да имитираш съвършенство“ – и двете героини поддържат безупречни маски на перфектни ученички, гаджета и дъщери, докато вътрешно се борят със своите съмнения и страхове, а външно се изправят срещу закостенялото мислене на обществото и ограниченията на собственото си семейство. На Бритни й отнема дълго време да открие гласа си и да се опълчи на стереотипите около себе си, но когато най-сетне го постига, получава така мечтаната свобода и самостоятелност. Не малка роля за това изиграва и връзката й с Алекс Фуентес с всичките й възходи и падения. А Алехандро е типичното лошо момче с лоша…