Пътят към лечението на едно „Крайно нелогично поведение“ започва отвътре

„Това са само два от хилядите факти за теб. Престани да се оприличаваш единствено с тях.“

Какво да ви кажа за тази малка, но толкова увлекателна история? Ами че никак няма да сгрешите като я прочетете. И повярвайте ми няма да ви отнеме много време – аз лично за един слънчев следобед я изядох с кориците 🙂

Обожавам подобен род истории, особено когато са насочени към по-младата аудитория четящи. Истории, в които главните герои се борят с ограниченията на собствените си тела под една или друга форма и успяват да извоюват малки битки, а понякога дори печелят цялата война до края на историята. Такъв тип истории учат читателя, преподават ценни житейски уроци, но най-важното е, че по особено реалистичен начин ни показват, че не сме сами. Не сме сами в болката си, не сме сами в проблемите си, не сме сами в безизходицата, в която много често сами се поставяме. Просто не сме сами. Има и други като нас някъде там навън. Някои се борят със себе си, други приемат поражението и продължават напред. Но тези герои ни показват различна гледна точка от нашата, осветяват тъмния тунел и гонят страха. Трябва да има повече такива истории.

Проблемът на Соломън е, че не може да излезе навън. От три години обитава единствено границите на бащиния дом и дори носът си не подава извън прага на входната врата. Някои го наричат откачалка, други – разглезено мамино синче, а на трети дори не им пука какъв му е проблемът, за тях той е просто поредната мишена за подигравки. А голяма част от света дори не подозира за неговото съществуване. За едно момиче обаче нещата стоят по коренно различен начин. Лиса е твърдо решена да помогне на Соломън, да го излекува. Все пак ще става доктор – вярно, подбудите й да подаде ръка на отшелника тийнейджър съвсем не могат да бъдат наречени благородни, но според мен важното е, че Лиса е забелязала Соломън. Запомнила е, че на света има точно такъв човек и че той се нуждае от помощ и най-вече престрашила се е да наруши всички социални и обществени норми в името на нещо добро. Така де, аз лично не мога да съм й много сърдита. Вярно, забърка един куп абсурдни ситуации, но пък беше забавно за сметка на нейното смущение 🙂

Лиса започва да посещава Соломън все по-често и по-често, предлагайки му приятелско рамо и опора в този толкова плашещ свят, а в последствие дори разширява кръга му от познати извън къщата в лицето на гаджето си Кларк. И нашият герой дали поради живия интерес на едно непознато момиче, дали заради собствените си събудени мечти, или пък заради новите приятели в живота си, без значение подбудите, но Соломън започва бавно и много внимателно да излиза извън зоната си на комфорт. Процесът е ужасяващ, болезнен, съкрушителен на моменти, но важното е, че той не се отказва и че си позволява да мечтае за слънчева целувка по кожата и тревно гъделичкане по стъпалата; мечтае за прегръдката на морето и за свободата да отиде на пътешествие с кола. И ето така разбираме колко важни са наистина малките неща и колко щастие може да се крие в простичките удоволствия на живота.

Трогателна и леко шантава, забавна и крайно нелогична, тази книга ще окупира вниманието ви на мига и дори няма да усетите кога сте стигнали до финала. А там ще ви очаква една откровена изповед, едно признание за собствените грешки и прозрение за това колко малко човещинка има всъщност в обществото. История с поука, крайно наложителна и майсторски поднесена на читателя. Една прекрасна тийн книжка, която не бива да изпускате.

Поднасям големи благодарности към издателство Orange Books за предоставеното копие, както и за цялостното решение да преведат и представят на българския пазар тази история.

„Светът е голям, плашещ и безпощаден. Но можем да оцелеем в него.“

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: