„На живот и смърт“ – когато дадената дума е по-важна от търсенето на справедливост

От колко време й точа лиги на тази книга, но за съжаление все не успяваше да се впише в сметките. Сега, благодарение на издателство Софтпрес, имах възможността да се насладя на тази напрегната и умопомрачителна история, която се оказа толкова добра, толкова интригуваща, че съвсем не усетих кога достигнах последната страница. Екшън, трилър и не малко моменти от типа „WTF?!“, които ще ви изправят на крака от недоумение. Много умело изплетена интрига, а въпросът „Защо, по дяволите, Оуди бяга от затвора ден преди да го освободят?!“ няма да напусне ума ви докато самият затворник не ви разкрие сам миналото си до край. Това, което обещава анотацията, става дори още по-хубаво щом веднъж започне четенето, а онова гъделичкащо чувство на любопитство няма да ви напусне до самия финал. Много, много добра книга!

Да ви кажа почти не ми остана време да се замисля дали вярвам в невинността на Оуди Палмър, толкова устремена бях в желанието си да подредя пъзела на събитията. Но сега, след като емоциите се уталожиха, мисля, че спокойно мога да заявя, че така и не ми мина през ума образа на Оуди като алчен престъпник. Брат му беше издънката в семейството, толкова отровен и недоброжелателен, че сам от себе си се отвращава и търси начин, съвсем неморален, да избяга от демоните си. Но не и преди да завлече Оуди със себе си към дъново. А нашият герой така и не се научава да плува.

„В затвора, ако се издъниш… умираш. Ако погледнеш някого накриво… умираш. Седнеш ли на грешната маса по време на хранене… умираш. Тръгнеш ли по грешната страна на коридора или в двора за упражнения, храниш ли се твърде шумно… умираш. Дребнаво. Тъпо. Злополучно. Фатално.“

Както Мос, най-добрият приятел на Оуди, сам казва – „момчето имаше късмет, когато нямаше лош късмет“. Дори не мога да си представя каква сила на духа трябва да има човек, за да преживее всички неволи на Оуди и да излезе от бурята с гордо вдигната глава и с все така добро сърце. Като че ли съдбата не може да реши дали да го използва като боксова круша, или да му прати ангел пазител и да закърпи раните му. Животът преди затвора е бил осеян с не малко дупки по пътя, но веднъж оказал се зад решетките, Оуди преоткрива истинското значение на думата ад. Но въпреки всичко хвърлено срещу него, той така и не се поддава на омразата и отчаянието дори за миг.

„Ще се страхуваш – казваше му Мос. – Затова, щом усетиш страх, спомни си, че най-дългата нощ е само осем часа, а най-дългият час е шейсет минути. Зората винаги ще дойде, освен ако искаш да не идва, но ти трябва да се бориш с тази мисъл. Дай си още един ден.“

Какво може да накара един затворник да избяга в навечерието на освобождаването си? – Обещание. Едно просто, малко обещание, носещо толкова големи отговорности, че дори, когато си загубил всичко свято и обично на този свят, това обещание да е единственият ти мотиватор да продължиш да дишаш под водата. А Оуди Палмър е достатъчно мъж, че все още да държи на думата си десет години по-късно. Бягството му предизвиква голям интерес сред медии и органи на реда, но най-вече сред хората, вкарали го в затвора. Беглецът се оказва преследван не само от ФБР и всеки униформен, изпречил се на пътя му, но и от единственият си приятел от затвора, както и от шерифът, който го е заловил и прострелял по време на обира. Но Оуди не действа логично, не бяга, където всички очакват да го търсят, и със сигурност не търси отмъщение. Оуди Палмър е мъж с план и воля да изпълни даденото обещание. Някои биха казали, че то граничи с проклятие, особено имайки предвид как съдбата непрекъснато го поставя на неподходящото място в неподходящото време, а след това му вдъхва силите, нужни му да оцелее. Но какво ли разбират тези хора…

„В живота има моменти, когато трябва да се вземат важни решения. Ако сме късметлии, успяваме да ги вземем сами, но по-често някой друг решава вместо нас.“

Какво се е случило по време на обира на седемте милиона? Къде са изчезнали парите? Кой е четвъртият съучастник на Палмър? Къде е брат му? Всъщност… Оуди Палмър невинен ли е? – ето малка част от въпросите, които няма да спрете да си задавате през цялото време. Главно, защото и героите в книгата няма да спрат да го правят. Но и защото има нещо завладяващо, нещо не съвсем пасващо си с картинката, нещо гнило в цялата история. След десет години на мълчание, Оуди Палмър най-накрая ще ни разкрие истината и ще има късмет за достатъчно дълго време, та правилните хора да я чуят. Но преди това, разкъсван между сладко-горчивите спомени от миналото и жестоката реалност на настоящето, Оуди ще ни въвлече в шеметна надпревара с времето, в смъртоносни престрелки с невидими врагове и в неочаквани срещи с неподозирани съюзници. Но най-вече ще ни покаже как истински благородната душа успява да излезе неопетнена въпреки калта, в която е затънала до шия.

Гооолеми благодарности към издателство Софтпрес за предоставеното копие! Така отдавна исках да избягам от затвора 🙂

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: