• „Острието на асасина“ е по-остро от всякога, а жаждата за кръв на една легенда тепърва предстои да бъде утолена

    „Цялото й тяло бе осеяно с белези – малки и големи. Не даде никакво обяснение за тях и Ирен остана с впечатлението, че ги носи със същата гордост, с която някои жени носеха най-изтънчените си бижута.“ Толкова съм свикнала с Елин Галантиус, че бях забравила Селена тотално. Е, все виждаме по някой и друг проблясък от нея в машинациите на Елин, във военните й стратегии, в движенията й на бойното поле. Но този сборник от разкази ни дава пълнометражна картина на асасина Селена Сардотиен, на сянката, преследвала улиците на Рифтхолд дълги години, на легендата, будеща страх у толкова много хора. Селена е мрак, огън, кръв, остри ръбове, чепат характер, пиперлива…

  • Буря от страсти, приключения и противоречиви чувства ви очаква в „Империя на бури“

    С тази част от поредицата Маас наистина предизвиква буря от емоции у читателите си. Знам, че поне при мен беше така. Бях попадала на ревюта, в които открито се заявяваше, че краят ще ни разтърси, та през цялото време бях на тръни какво ще се случи, дали някой важен няма да умре… И тогава дойде краят на книгата и аз останах на ръба на нервите си, разкъсвана от дилема какво да чувствам. Трябва да призная, че донякъде разбирам развоя на събитията – не можем да очакваме всичко да е цветя и рози веднага щом Елин е решила да преследва законното си право на кралица и да спаси света. Все трябва…

  • „Кралица на сенките“ – феноменалното завръщане на Елин Галантиус в Ерилея

    Тя бе огнената наследница. Тя беше огън и светлина, и пепел, и въглени. Елин Огнено сърце не се прекланяше пред никого и пред нищо, освен пред короната, която й принадлежеше по законите на кръвта и оцеляването… и триумфа. В тази част от историята на огнената кралица-асасин Маас е надминала себе си по майсторство на разказа, интригата и преплетените съдби. Героите преживяват силно характерно и личностно израстване, особено тези от тях, заклеймени като зли и жестоки. Много от враговете на Елин срещат възмездие, тя успява да се справи с непосилни заплахи, да надвие собствените си демони за кой ли път и с цената на огромни жертви да опази приятелите си и…

  • Тайната сила на един „Ветровещ“ ще разбуди магията във Вещерия

    Не знам какво не ми е наред. Толкова много харесах света на Вещерия, Сафи и Изьолт, и Едуан – о, Едуан! – но не ми харесва как Денърд си разказва историята. Нещо ми липсва. Губят се парчета от пъзела, в картината има прекалено много дупки, прекалено много шевове с бели конци. Тъкмо се разрази битка, тъкмо стане интересно, и сякаш авторката решава, че не това е искала да постигне и – БАМ! – сменя рязко посоката. Инерцията, с която „Веровещица“ поде историята, среща тотален блокаж, и като че ли Денърд е решила, че наратива във „Ветровещ“ трябва да поеме по съсвем нов път. Като цяло голяма част от героите поеха…

  • „It ends with us“ слага край на всичко познато в любовта

    От сега ви предупреждавам, че ревюто ще съдържа спойлери! Просто няма как да предам всички емоции и чувства, които предизвика този текст в мен, без да навляза по-дълбоко в анализа му. Разбира се, мога да ви кажа, че историята е невероятно лична и дълбока, емоционално ангажираща и много, много истинска. Мога да ви кажа, че ако сте чели „Жестока любов“, то тя ще ви се стори като разходка в парка в сравнение с тази книга. Мога да ви кажа, че Хувър е създала силни и много ярко изразени личности, герои, в които ще се влюбите неизбежно. Мога да ви кажа, че тази книга ще ви държи будни до малките часове…