Елате с мен на едно вълнуващо пътешествие из страниците на Нощните ловци

Колко много мога да ви говоря за тази поредица! А колко по-голямо е разочарованието ми, че от издателството се отказаха с превода й – ще ви спестя хленченето си на тази тема. Защото днес искам да ви разкажа какво ме плени в Нощните ловци и защо, ако поназнайвате поне малко английски, трябва веднага да се хванете и да изчетете цялата поредица – има-няма 27 книги без кратките новели 😉

Поредицата за Нощните ловци и в частност „Мечтан любовник“ е първият ми сблъсък както с творчеството на авторката, така и със самия жанр като цяло. Паранормалната романтика и откровената еротика бяха нещо тотално непознато за мен преди да прочета историята за Джулиан и сладката Грейс. И разбира се, след като навлязох в този митичен свят и особено след като прочетох и „Нощни удоволствия“ просто станах тотален фен на поредицата! С всяка следваща книга Кениън не само доразвива ядрото, на което почива всяка отделна история, но и вкарва нови елементи, нови заплахи, нови на пръв поглед непреодолими премеждия за своите герои. И макар основата на всяка книга да е почти една и съща, то надраждащите слоеве могат да ви изненадат и дори стъписат на моменти с разнородността и оригиналността си. И не, поредицата не се ограничава само до Нощните ловци, защото те не са единствените същества, бродещи в мрака. Нито пък се сблъскваме само с гръцкия пантеон, защото къде би било предизвикателството в това да преборваш един и същи враг отново и отново?! Вместо това се появяват все по-нови и зли демони, навлизаме в дебрите на Шумерската и Атлантическата митология (добре де, последната може и да е леко измислена, но все пак си остава страшно интригуваща), запознаваме се с други свръхестествени защитници на човешкия живот като Hellchasers, Were-Hunters, Dream-Hunters. Приключенията стават все по-шеметни и щури, а едно от най-любимите ми качества на героите е, че никога не са това, за което се представят на пръв поглед. С изключение на Аполон – не мога да ви кажа от кога чакам някой да го разфасова тоя мерзавец и да го прати в най-тъмните дебри на Ада!

Изключително много ми допада стила на писане и разказ на Кениън. Харесва ми как вплита ретроспекции и дори преразказ на вече прочетени сцени от друга гледна точка. Ако четете книгите скорострелно една след друга този елемент от историите може и да ви подразни, защото ще се натрупа едно повтаряне на действия, които вече сте изживели, но ако оставите да мине известно време между прочита на отделните заглавия, ще разберете защо е нужен подобен писателски подход. Има страшно много подробности и елементи от сюжета, които се забравят, но са от жизненоважно значение за развитието на конкретната книга.

Друго, което много обичам в историите на Кениън, са сложните взаимоотношения между героите и комичният, преплетен с нежност и романтика, начин, по който се завързват връзките между главните персонажи във всяка книга. Мъжете може и да са типичните Алфа екземпляри, но никога не позволяват арогантността и циничността им да застрашат отношенията им с любимата жена. Дори напротив – и най-свирепият звяр, най-осакатеният емоционално ловец, най-прецаканото от съдбата божество пускат оръжията си в кратата на истинската любов. И ако тя им е била отнета поради някаква причина в миналото, то Кениън намира начин да им я върне обратно под една или друга форма в настоящето. И не, мъжете нямат по сто жени, Дж. Р. Уорд! Само казвам…

Да, романтичният и дори еротичният елемент са силно засегнати в поредицата за Нощните ловци, но това съвсем не пречи и на останалата сюжетна линия да се развива със същите темпове паралелно на любовните преживявания на героите. Любовта им в голяма част от случаите се позовава на взривоопасната химия между тях, която няма как да бъде пренебрегната, а оттам насетне опознаването им става бавно и постепенно и им разкрива защо всъщност са създадени един за друг. Много често второстепенните персонажи в един роман са представени в определена светлина, не винаги ласкаеща, но когато дойде ред за самостоятелните им истории, Кениън ни показва тъмната страна на луната на всеки от тях и разбираме, че не всяко зло е безапелационно такова и не всеки положителен герои е безупречен и отзивчив към всички. Всъщност едни от най-любимите ми персонажи са Зарек, Юриан, Стикс (о, след неговата книга той ми е просто болна тема), Ник, Рен, Ксайфър, Джерико, Сет – общо взето „лошите“ герои с добри сърца. И въпреки че през голяма част от книгите се радвах най-вече на частите с Ахерон, дори чаках с нетърпение собствената му книга (и никак не останах разочарована, макар и крайно потресена), след като разбрах истината за брат му някак вече не симпатизирам толкова на водача на Нощните ловци. За това и може би една от любимите ми двойки е именно Стикс и Бетани. Но най-красивата и сладка история имаха Талон и Съншайн ❤

Разбира се не всичко е рози и шампанско, има някоя и друга история по трасето, която не е особено интересна или авторката не е успяла да я построи достатъчно убедително. Най-голямото ми разочарование е книгата за Фанг и Ейми. Но въпреки това дори в тези книги ни е дадена частица от голямата картина, която се опитва да нарисува Кениън, така че разочарованието се преглъща лесно и безболезнено, за да се отправим на крилете на следващото книжно приключение в света на Нощните ловци. Особено след последната книга от поредицата – Dragonsworn – просто не знам как ще издържа докато най-накрая дойде ред на Юриан да си получи щастливия край. До тогава мога да се насладя на творчеството на Кениън и с други нейни книги, които повярвайте не са никак малко.

Общо взето това за мен ще си остане най-милата и невероятна поредица от този жанр със своите забавни герои с цапнати усти, със силните женски персонажи, с неочакваните обрати в личните истории на всеки литературен образ, със забавните и колоритни сцени и разтърсващите перипетии, с истински мрачните злодеи и не чак толкова безупречни положителни герои – изобщо с всичко, което представлява светът на Нощните ловци. Това е едно приключение от много епизоди и всеки от тях ще ви накара да прелиствате страниците с нетърпение, да викате и плачете, да се смеете с глас и определено да си направите списък с топ героите, които искате да премахнете по особено жесток (и справедлив!) начин завинаги. Така че ще се повторя, но ако наистина поназнайвате поне малко английски – това е вашата поредица 🙂

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: