Една „Веровещица“ държи съдбата на цяла Вещерия в ръцете си

Да чета „Веровещица“ беше като да се потопя в атмосферата на „Стъкленият трон“ – никой разбира се не може да бие майсторството на Сара (о, да, пристрастна без срам!), но светът, магията, приключенията на героите и самите персонажи носеха толкова много от духа на любимата ми поредица. Усещането от нетърпението да разбереш какво ще се случи на следващата страница, странният начин по който съдбите на героите се оплитаха и злощастията им, всичко просто носеше усещането за дом, за топлия уют на обичано от теб място. Това определено изигра ключова роля за високата оценка на книгата, макар – защото нека си го признаем, „високореномираният“ критик в мен не можа да си затвори очите за някои минуси – в наратива да имаше някоя и друга дупка, което ме подразваше на моменти. И все пак плюсовете са много повече на брой, така че горе главата – горещо препоръчвам тази книга на всички фенове на YA фентъзи жанра (има ли такова животно изобщо?!…)

Всъщност най-голямото нещо, което ми бодеше очите, бе хаотичният стил на разказа на моменти. Обичам забързаните сюжети, обичам екшъна и нестихващите приключения, подвижността на героите – всичко това е в изобилие в тази история. Но също така смятам, че когато се създава цял нов свят, особено обвързан тясно с толкова много магия и вътрешни митове и легенди, няма да е зле авторите да дават малко повече обяснения за какво говорят, по дяволите! В хода на историята се изясняват голяма част от мистериите, но все пак щеше да е добре четенето ми да не се спъва от въпроси от типа на „Какво е Каар Ауен и как се е зародила тази легенда?“, „Какво е пръсване?“, „Какви са тия кладенци?“, „Нещо-си-вещер/вещица/вещ/веща?“ и т.н., и т.н. Разбира се, веднъж навлезли в дълбокото, въпросите стават все по-малко и все по-лесни за отговаряне, и все пак – дразни си бе, Денърд!

aedc2be1973c240c70b6ea79df7949cd

Добре, това го изкарах от системата си, да продължим нататък – Вещерия е свят на магия, тайни и сложни политически кроежи, където хора и вещери съжителстват заедно, макар и в доста обтегнати отношения. Привидно всички се обичат и уважават, никой не е открито враждебен към другите, и все пак се хапят палци, кръстоват се пръсти и се плюе в краката на тези, които плашат „мирното население“ и които са различни от всички останали. Континентът, на който се развива действието, е разделен на няколко империи и отделни кралства, а някогашното величие на Вещерия и нейните Кладенци на произхода е помрачено и забравено заради Великата война и последвалата летаргия на Двайсетгодишната спогодба за мир. Но „паузата“ на войната е към своя край и всеки владетел крои собствени планове за величие, когато военните действия се възобновят. Насред всичко това откриваме две нишкосестри (още един термин, който дълго време ме озадачаваше…), жадни за свобода, един принц на умираща страна, отчаян да намери мирно решение на проблемите на народа си, и един кръвовещ монах, преследващ злато и собствени тъмни цели. И цяла тумба интриганти, на които така и не хванах спатиите.

Сафия и Изьолт са от онзи тип героини, в които ще се влюбите още с появата им на сцената. Особено Сафия – бурна, емоционална, избухлива, с добро сърце и чист ум. Двете с Изьолт са най-добри приятелки и нишкосестри, свързани от безкрайния цикъл да си спасяват живота през има-няма пет минути. Сафия е домна – нещо като аристократка в света на Вещерия, а Изьолт – номатка, крайно низвергната от целия континент поради произхода си. Двете мечтаят да съберат достатъчно средства, за да си осигурят самостоятелен и най-вече освободен от всякакви задължения живот в крайбрежното градче Веняса. Но съдбата има съвсем други планове за тях. Като веровещица и нищковеща, двете момичета представляват необикновен съюз на сили, а когато се наложи да вдигнат задружно оръжие срещу общ неприятел, веселбата става просто феноменална. Това бяха и едни от най-любимите ми сцени в книгата – моментите, в които двете момичета се биеха заедно или по отделно срещу противниците си.

Да си призная, никак не харесах Мерик. Уж трябваше да е доброто момче и макар да проявяваше разбиране към мотивите на Сафия, отношението му към нея бе под всякаква критика. Не успя да ме спечели на своя страна и това е! Всъщност повече симпатизирах на Едуан и определено неговите действия бяха в пъти по-разумни и логични от тези на нубревненския принц. Някак мога да приема злото да постъпи добре, но доброто да върши неблагопристойни дела, за да опази мира и уважението на народа си – ами пътят към ада е постлан с добри намерение. Само това ще кажа.

Следват малко СПОЙЛЕРИ:
Голяма част от причината да не харесвам Мерик е защото сблъсъкът на характери между него и Сафи беше много комичен и емоционално наситен, подсказката, че вероятно са сърценишки също ме заинтригува, но докато Сафия бе склонна да се подчини на чувствата си, Мерик започваше да се държи като малко разглезено дете, което не знае какво иска. Отношението му към веровещицата в мирните им периоди просто бе скандално по мое мнение. И въпреки това Сафия се поддаде на чара му и му спечели така мечтаните търговски договори. 7def0f87ed94594dae88b86b12e0bc39--book-characters-fanartЗараждащите се отношения между Едуан и Изьолт от друга страна са нещо, за което просто нямам търпение да бъде по-задълбочено разгърнато в историята. Мисля, че от двамата ще излезе невероятна двойка, много страстна и нежна в същото време, пък и дарбите им сигурно биха могли да се оплетат по някой грандиозен начин за избавлението на света. И накрая идеята за Каар Ауен – както казах бойните сцени на нишкосестрите са едно от най-любимите ми неща в книгата, така че да ги видя обединени като двете половини на едно магическо цяло ще бъде върхът на айсберга във Вещерия. Доброто и злото, тъмнината и светлината, емоционалността и уравновесеността в свят на магия, древни легенди, които се превръщат в истина, и постоянно сменящи се позиции между съюзници и врагове – просто нямам търпение потенциалът на историята да се разгърне до безсъмнение взривяваща кулминация в края на приключенията на Каар Ауен-а и компания. 
Край на спойлерите.

Като цяло „Веровещица“ е едно страхотно начало на вярвам една епична сага за магия, кръвождани битки и спиращи дъха приключения. Текстът се чете бързо и лесно, неусетно те увлича в действието и докато надигнеш глава от страниците се оказва, че нощта е прераснала в ден, а светът, в който живеем, за съжаление не носи името Вещерия. Добрата новина е, че следващата книга в поредицата – „Ветровещ – е само на една книжарница разстояние. Лошата е, че след това ни чакат още 3 книги, които тепърва има да се издават. Не знам за вас, но аз предвиждам нервен срив в близкото си бъдеще 🙂

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: