„A torch against the night“ – продължение отвъд най-смелите ви мечти

„Pop used to say that standing by someone during their darkest times creates a bond. A sense of obligation that is less a weight and more a gift.“

Дълго, дълго отлагах прочита на тази книга. Първоначално защото се надявах от издателство Сиела да я преведат, а след като стана ясно, че шансовете това да се случи са крайно минимални, отлагах защото… казва ли ти някой?! Добре де, признавам – малко си ме мързеше. Да четеш на английски не е особено забавно, макар и да четеш в оригинал. А английският на Сабаа Тахир бе едно поколение над моите възможности. Но справих се – схванах основната нишка 😄 Вярно, голяма част от географските описания и свръхестествените обитатели на света на Тахир ми останаха в дълбока сянка, но и това, което остава отвъд тези подробности, представляваше за мен една увлекателна, наситена с много действие и перипетии история. Така че без колебание мога да потвърдя, че продължението на „Въглен в пепелта“ е повече от достойно, повече от опияняващо и определено повече от пристрастяващо. Ако можете, прочетете тази книга! 😉

Историята продължава от там, където оставихме Елиас и Лайя в предната книга, а именно в катакомбите под основите на Блекклиф, бягащи и борещи се за живота си. Сградата се разпада над главите им, древни същества бродят из тъмните ъгли на гробницата, а воините на Империята и самият Комендант са по петите на бегълците и не им оставят възможност да стъпят на криво и за секунда. И ето как още с началото на книгата трябва да ни стане ясно, че двамата ни героя няма да получат миг спокойствие по пътя към свободата. Динамично, напрегнато, изпълнено със смъртоносни препятствия, древни врагове и безмилостни съперници, пътешествието на Елиас и Лайя през земите на Империята ще бъде всичко друго, но не и скучно. И в никакъв случай безопасно. Но на сто процента ще бъде епично!

И докато преминаваме през разбойнически банди, опасни градове, безмерни пустини и най-тъмния затвор в Империята, то в сърцето на страната Хелене Акуила е изправена пред жесток и несправедлив житейски избор, който ще оформи не само собственото й бъдеще, но и това на народа, който се е заклела да пази. Пионка в непонятните игри на Авгурите, Хелене е принудена да изпълнява волята на най-големия си враг, да му се подчинява безусловно и да загърби миналото си, ако иска да види слънцето на новия ден. Или ако желае да гори като факла в нощта. Докато върви по стъпките на най-добрия си приятел, преследвайки го на живот и смърт, Хелене ще разкрие редица тайни, ще открие съюзници на неочаквани места и ще бъде превърната в Маската, пред която всички поданици на Империята ще свеждат глави в подчинение. Ще се превърне в дясната ръка на Императора.

„Most people – Cain says, – are nothing but glimmers in the great darkness of time. But you, Helene Aquilla, are no swift-burning spark. You are a torch against the night – if you dare to let yourself burn.“

Книгата е изпълнена с много философски размисли, съдбоносни решения, екшън приключения и изпълнени с напрежение схватки между противоборстващите страни в сюжета, както и със срещи със стари и нови познайници, съюзници и врагове. Неочаквани обрати също не липсват, лично аз останах крайно изненадана от един такъв. Но книгата има и романтичен елемент. И то толкова добре забъркан, омешан и неразбран, че дори аз не успях да си избера страна в „конфликта“. Хелене е влюбена в Елиас, Елиас очевидно има чувства към Лайя, Лайя залита по Елиас до момента, в който се появява Кийнан, а Кийнан… е един червенокос дявол, който тотално ми обърка сметките в любовта. А когато така чаканата гореща сцена завърши с измъчена целувка, ти иде да метнеш книгата по главата на авторката. Няма ли поне миг щастие за нашите герои?!

„Your emotions make you human – Elias says. – Even the unpleasant ones have a purpose. Don’t lock them away. If you ignore them, they just get louder and angrier.“

Дългият път към събирането с брат й превръща Лайя в една силна и устояваща на бурите личност, която крие неподозирани сили и която най-вероятно ще се окаже ключов елемент в борбата на Книжниците за независимост. Елиас – въгленът в пепелта, и Хелене – факлата в нощта, тепърва ще предприемат ходове по шахматната дъска на живота, отреден им от мистичните Авгури. Враговете им може и да имат лица и имена, но това съвсем няма да направи задачата на нашите герои по-лесна. Само ще нагнети приключението до нови висоти, карайки ни да тръпнем в очакване на развръзката. И макар историята тук да приключи с широко отворените очи на отдавна изгубена надежда, в никакъв случай не сме видели последното от света на Тахир. Така че грабвайте „Въглен в пепелта“, обяснете колко мега добра е тази поредица на Сиела, та дано видим на български език и „A torch against the night“, за да осветим пътя за края на тази епична поредица. Поредица за свобода, сила на духа, важността на избора и непреклоността срещу несправедливостта. И всичко това поднесено с щипка пясъчна магия.

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: