Невероятното приключение, наречено „Въглен в пепелта“

Поглеждам нагоре към звездите. Те висят толкова ниско, че сякаш надзъртам в безкрая. Но хладният им взор ме кара да се чувствам малка. Цялата им красота не значи нищо, когато животът тук, на земята, е толкова грозен.

Животът в Империята е суров – робство, нищета, насилие и издевателства над по-слабите; жестокост и омраза. Без значение дали си Воин или Книжник, животът в Империята няма да е лек и безгрижен. Всеки трябва да се бори за мястото си. Всеки трябва да оцелява сам. И всеки тайно копнее за свободата си.

Именно свободата е крайната цел, наградата, която мотивира всеки от героите в тази книга да върви напред. Един Воин, който мрази порядките на Империята, се бори да се откъсне от нейните пипала. Една робиня, изгубила всичко, се бори да освободи брат си. Една Съпротива се бори срещу властта, за да извоюва заветната свобода. Една жена се бори с чувствата си, за да се озове още по-оплетена в тях, далеч от свободата и окована от непрестъпни клетви. Заплетена история за борба и жажда за свобода, които стигат до обрата врагът да ти стане приятел, а съюзникът – враг.

Няма думи, които да опишат ужасът, който Лайя преживява, нито този, през който Елиас ежедневно преминава. И двамата имат своите си демони, с които се справят както намерят за добре. Страхове, които ги парализират. Съмнения, които спъват мисиите им. Но съдбите им са неопровержимо преплетени и въпреки положението си всеки успява да подаде ръка на другия в точния момент.

Метаморфозата на Лайя е неусетна, но неизбежна в хода на събитията. И дори все още да изпитва смразяващ страх, чувството й за дълг и чест, за справедливост, й помагат да събере сили и да постъпи правилно. Да постъпи смело, макар и глупаво. Лайя робинята се превръща в Лайя бунтовника, събрала сили да поведе битката за свободата на брат си. А защо не и своята собствена?…

Елиас не се страхува от нищо друго, освен възможността да загуби душата си. Израстнал сред жестокост и насилие, самият той е оръжие на смъртта, което обаче прави добро винаги, когато може. И когато никой не гледа. Нерешителната му натура, колебливият ум и изяждащата го вина направляват решенията му и го довеждат до почти фатален край. Но той все пак успява да проумее същността на така жадуваната от него свобода. Проумява, че вече е свободен и че може да се бори срещу системата. Винаги може да се бори срещу неправдата.

Едно не доумявам в историята – този излишен любовен триъгълник. Според мен няма причина за романтична връзка между Кийнан и Лайя, при все че дори не са разговаряли за друго, освен за мисията й. Отношенията й с Елиас са друго нещо – там има интрига, има препятствия, има страст и драма колкото за две Шекспирови пиеси. По мое мнение романтичният елемент в историята трябва да тръгне в тази насока.

И така – безмилостна, жестока и манипулативна Комендантка с тъмни кроежи; вярна, силна и отдадена жена Воин, която води вечната битка между разума и сърцето – лоялността на Хелене е поставена на изпитание; безразсъдна, западнала, но смела Съпротива с измамен водач – невъзможната им мисия калява и подготвя Лайя за бъдещите й битки; хладният, сдържан и прецизен Кийнан, чието сломено сърце оживява при появата на изпадналата в беда Книжница – бунтовник, готов да възстане и срещу своите, за да последва сърцето си. Всички те създават една невероятна история за проявата на човечност сред глутница вълци; за изковаването на едно смело сърце; за борбата със страха; за опазването на душата неопетнена в един „грозен свят“. А когато прибавим и щипка магия, древна легенда, мрачно предсказание и един Черен Лорд, търсещ отмъщение за своите джинове, историята секва дъха и спира времето, докато не прочетеш и последното изречение.

Засега тези стъпки са достатъчни. Първите няколко безценни стъпки в мрака. Към неизвестното. Към свободата.“

~ * ~

Оценка на книгата:

Един коментар

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: