„Острието на асасина“ е по-остро от всякога, а жаждата за кръв на една легенда тепърва предстои да бъде утолена

„Цялото й тяло бе осеяно с белези – малки и големи. Не даде никакво обяснение за тях и Ирен остана с впечатлението, че ги носи със същата гордост, с която някои жени носеха най-изтънчените си бижута.“

Толкова съм свикнала с Елин Галантиус, че бях забравила Селена тотално. Е, все виждаме по някой и друг проблясък от нея в машинациите на Елин, във военните й стратегии, в движенията й на бойното поле. Но този сборник от разкази ни дава пълнометражна картина на асасина Селена Сардотиен, на сянката, преследвала улиците на Рифтхолд дълги години, на легендата, будеща страх у толкова много хора. Селена е мрак, огън, кръв, остри ръбове, чепат характер, пиперлива уста и всичко онова, което и мъже, и жени искат да бъдат в живота. Вече стигнали до пета книга в поредицата „Стъкленият трон“ всички сме наясно с предстоящите трагедии в живота на Селена. Събитията в „Острието на асасина“ може и да са ни до болка познати, но в същото време са и нещо съвсем ново за нас. Както казах виждаме истинската Селена – разглезена, егоистична кучка, която следва само собствения си интерес. Може би ако Елин не живееше в Селена, тогава Аробин щеше да си получи безскрупулното, безмилостно протеже и вероятна любовница в бъдеще. Двамата щяха да властват над подземния свят в империята. Но и ако Селена не живееше в Елин, то последната нямаше да стигне толкова напред в борбата си срещу тъмните сили на Валгите. Двете момичета са преплетени в едно, но докато постигнат пълна хармония между характерите и желанията на сърцето си им предстоят години на болка, предателства, самота и разбити мечти.

„Не беше като горски пожар – тя беше горски пожар. Гибелна и неукротима. И леко умопомрачена.“

Наистина видях голяма част от същността на Аробин отразена в Селена. Дали Кралят на асасините е постигнал това умишлено, дали именно заради големия успех в моделирането на протежето си той изпитва такива силни собственически инстинкти, дали пък всичко не е било подсъзнателен рефлекс у Елин за оцеляване в сърцето на империята, отнела й дома и семейството – няма как да получим ясен отговор на тези догадки. Но не ни и трябват отговори – разказите за живота на Асасина на Адарланд отпреди солните мини в Ендовиер и последвалите събития ни дават по-ясна представа за това как и защо е била изкована бронята на Селена, кой е Сам и защо пирати и асасини в пустинята треперят пред името Сардотиен. Ставаме свидетели на приключения и битки, на предателства и на сърцераздирателни сцени – толкова емоционално наситени, че аз лично сериозно преосмислям позицията си за подходящ партньор на Селена. Защото Сам Кортланд заслужава поне още една сцена в историята преди края на поредицата!

Може би най-любимият ми разказ ще си остане „Асасина и пустинята“ – мисля, че тук хем виждаме истинската същност на Селена, хем самата тя получава безценни житейски уроци и личностно израстване. Благодарение на събитията в крепостта на Тихите асасини, Селена не само печели опит и знания, но така също и незаменими приятели и заслужено уважение, както и шанс за свобода от ръцете на Аробин. Тук все още бъдещето и съдбата на Асасина на Адарланд изглеждат розови и пълни със слънчеви лъчи и щастие. Каква заблуда само!

„- Ти си проклет идиот – пророни Селена и сграбчи предницата на туниката му. – Ти си кретен, задник и проклет идиот. – Сам я гледаше така, сякаш го бе ударила. Тя продължи, стискайки лицето му между дланите си. – Винаги бих избрала теб.
После го целуна.“

Определено връзката между Селена и Сам ме изненада, защото очаквах двамата дълги години да са били приятели. Както се оказа, случаят не е точно такъв, но и какво друго да очакваме от любимата ни устата и нахакана убийца?! Но Сам бе нещо напълно неочаквано като образ, толкова добре изграден и изигран в кратките новели, че когато дойде моментът да се разделим с него, сълзите просто бяха неминуеми. Бях наясно каква е съдбата му – защо тогава се влюбих до уши и страдах така горчиво за него?! Защото Маас е вълшебник, чиято сила са думите и феноменалните истории! А Сам бе момче, което не заслужаваше съдбата си. Може би в някой друг живот двамата със Селена напускат хватката на Аробин, бягат далеч и полагат основите на един романтичен, красив и може би доста бурен съвместен живот. Може би. Определено смятам, че Сам заслужава още една сцена в историята, сцена, в която двамата със Селена да се сбогуват подобаващо, а защо не и да видим, че задгробният живот му е дал спокойствието и душевния мир, за които така отчаяно е мечтал? Сам, Сам, Сам – не мога да преживея тази загуба, все още раната в сърцето е твърде прясна…

Единственото, което мога да посоча като „разочарование“, е прекалено жестоката съдба на Селена. Животът й определено не започва добре дори когато е под опеката на родителите си. Като че ли мрачна звезда е хвърлила сянката си върху й и не й позволява миг щастие без да плати нечувана цена. И детството, и израстването й, месеците в Ендовиер, загубите и жертвите след като става кралски асасин, обучението й при Роуан, та чак до последните събития в „Империя на бури“ – това са твърде много премеждия, твърде много наказания, твърде непоносимо бреме. Като прибавим и раздялата със Сам просто не виждам как Сара ще съумее да се реваншира на нашето момиче – но ако някой е способен да напише епичен финал на толкова нещастен живот, то не се съмнявам, че това е само Сара Дж. Маас!

„Тя беше огън, беше мрак. Тя беше прах и кръв, и сянка.“

И ако все още не е станало ясно – горещо препоръчвам да се устремите към най-близката книжарница и да прочетете този сборник. Но ако вече сте чели дори и само една книга от поредицата, то няма да си хабя дъха да ви призовавам – невероятният свят на „Стъкленият трон“ сам говори за себе си 🙂

Най-искрени благодарности към издателство Егмонт за предоставената възможност ❤❤❤

assassins_blade_cover2

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: