Внимавай парцалена принцесо, защото семейство Роял ще те унищожи…

Определено тази авторска двойка ме спечели още с първите си страници. Няма да крия, историята им страшно много ми напомня тази на Блеър и Ръш от „Твърде далеч“, с тази разлика, че „Парцалена принцеса“ е написана в пъти по-добре. Героите са много по-комплексни, ролята на лошо момче определено е изпълнена доста по-обиграно от момчетата Роял, а Ела е маце, с което шега не бива. Дори пистолетът на Блеър може ряпа да яде пред самообладанието и силата на духа на тази „парцалена принцеса“. Наистина двете книги имат страшно голяма прилика в моите очи, особено имайки предвид края им, но поради простия факт, че Ерин Уот знаят как да разкажат историята си увлекателно и без излишна мелодрама, тази прилика изобщо не ми пречеше, а дори напротив – „Парцалена принцеса“ бе страшно интригуваща, прелиствах страниците неуморно и преди да се усетя книгата бе свършила и аз жадно посягах към „Стъклен принц“, защото просто трябваше да знам! Какво, по дяволите, не им е наред на тия Роял?!

Парите и властта са коварно нещо – всеки се стреми към тях, а тези, които ги имат в излишък, с всеки следващ долар в банковата сметка губят поредната частица от своя морал, човечност и доброта. И колкото и на Роял старши да му се ще да бъде друго яче, истината е, че парите само досъсипват и без това разпадащото му се семейство. Когато научава за Ела Харпър, той съзира възможност да събере обратно парчетата на разбития домашен уют, но дали добротата и нежността на Ела ще са достатъчни? Защото синовете на Калъм са нещо ново в категорията разглезени, егоистични богаташки синчета. Всеки от тях се бори със свои собствени тъмни демони, оставяйки разбити сърца и разрушени съдби по пътя си. Да, разбирам че тъгуват по изгубената си майка, но по дяволите това не им дава право да са такива задници! Особено с Ела!! Не знам кое нормално момиче би издържало на обидите, вулгарното отношение и оскърбителните подмятания денонощно по свой адрес. Но Ела не е обикновено момиче и може би именно това й помага да прозре зад фасадата на тези знойни „мъжаги“. Особено зад маската на Рийд – е, може би не съвсем маска. Рийд искрено се притеснява за семейното положение, в което ги е поставил баща им, а предразсъдъците му само влошават положението. Тарторът на цялата орда Роял, той непрекъснато следва Ела по петите, опитвайки се да прозре „каква игра игра“ тя, до момента, в който откритото й и безкористно сърце най-накрая успява да пробие ледената му преграда и да го стопли отвътре. Но дали не е твърде късно…

Ела ме спечели с това, че не се предаваше каквото и да й хвърляха Роял насреща. Миналото й съвсем не е цветущо, детството й е значително ограбено от непрекъснатото местене от град на град и свидетелството на толкова много провалени майчини връзки. А накрая е принудена да гледа единствения човек, когото някога е обичала, да вехне и умира пред очите й. Съвсем сама на този свят, Ела взима съдбата си в собствени ръце и упорито и усърдно се труди към постигането на мечтите си. После се появява Калъм, Ела получава толкова много отговори за миналото си, купища пари, лукс и разкош, но и презрително отношение, интриги и подмолни номера от най-близкото й обкръжение. И все пак нашата героиня успява да отсее боклука и да открие перлите на приятелството сред неподозирани лица. Успява и да се забърка в не малко каши, но пък именно те й помогнаха да отвори очите на момчетата Роял. Без да го иска и без да си го поставя за цел, тя спечелва всеки от тях по един или друг начин. До толкова, че са готови да се обърнат срещу всеки в нейна защита. Но преди това ще има не малко конфузни ситуации, подхвърляни обиди и оскърбително отношение. Ела обаче е борец и стоически преживява бурята, като нито за миг не се оставя да бъде окаляна или пречупена от несправедливите им предубеждения. Хареса ми как не им оставаше длъжна за нищо, как ги оборваше вербално, а понякога и физически дори. Защитаваше се, вместо да се свие в ъгъла и да се отдаде на отчаянието си. Борбена и желязна личност, която стопроцентово доказа, че мястото й е там, където дори не си е мечтала да стои – сред широките рамене, коравите мускули и меките сърца на мъжете Роял.

Историята на Ела и Рийд тепърва започва с тази книга и определено „Парцалена принцеса“ полага доста интригуващи основи. Взаимоотношенията между момичето и момчетата Роял претърпяват доста интересни обрати, съвсем естествено постигнати, без излишни мелодрами и сладникави любовни сцени. Имаше доста моменти, в които оставах със зяпнала уста от арогантността и дори жестокостта на тези герои, но както казах Ела съумяваше да ги постави доста бързо на мястото им. Разбира се, в игрите и драмите на богатите едно бедно, честно създание като нея няма как да остане незасегната от последиците за дълго и когато краят на книгата идва разбираме, че препятствията пред щастието на Ела и Рийд тепърва започват да стават все по-остри и по-опасни. И по-интригуващи – до толкова, че да не можете да устоите на изкушението да разгърнете първите стотина страници на „Стъклен принц“. А веднъж започнали, няма спиране. Няма как да не станете фен на тази поредица, но внимавайте, защото „семейство Роял ще ви унищожи“…

Хиляди благодарности към издателство Егмонт за предоставената възможност!

~ * ~

Оценка на книгата:

2 коментара

  • Paris_love

    Тъй като днес завърших книгата прочетох и ревюто ти и много ми хареса как си описала действието и героите , а историята определено е пристрастяваща. Сега започвам Стъклен принц:)

    • Калина

      Оо, благодаря ти 😊 „Стъклен принц“ беше дори още по-интригуваща, пък краят й направо ме остави шокирана. Дано ти хареса 🙂

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: