Животът в семейство Роял носи любов, интриги и пари, но дали короната на нашия стъклен принц няма да се окаже твърде тежка…

Искам да започна с едно голямо УАУ! Продължението на историята просто бе повече от добро, повече от идеално! Не мисля, че остана и една забележка в сюжета, а краят ме остави буквално без думи – такъв обратен завой дори аз не успях да предвидя.

Сега като се замисля, може би имаше едно не съвсем на място нещо в наратива – включването на гледната точка на Рийд. По принцип обожавам, когато историята се разказва и от двамата главни героя, особено ако единият е мъж. Но когато цялата първа книга сме виждали Рийд единствено през очите на Ела, то изведнъж да нахлуем в главата му прави преживяването малко космическо. Странно ми е да видя един крехък, изплашен, безпомощен Рийд, но отново авторското дуо се справи блестящо и плавно и неусетно ни въведе в този нов образ на вече познатия ни герой. Така че като цяло май не се оплаквам чак толкова 😃

Образът на Ела започва все повече да ми допада с всяка следваща глава, която чета за нея. Харесва ми как без усилия успява да спечели лоялността на правилните хора, хареса ми как накара Рийд да се пържи на бавен огън, докато се докаже достоен за прошка, хареса ми и отдадеността на самия Роял, с която се грижеше за своето момиче и спечели отново сърцето й. Възстановяването на взаимоотношенията им въобще не стана отведнъж, нито пък Ела прояви излишна мекушавост и слабохарактерност докато се престраши да повярва отново в Рийд. Много добре обиграна ситуация, браво на авторското дуо.

Определено ми хареса и как Ерин Уот засягат темата за училищния тормоз и навикът на богаташите да потулват всичко с пари. Колкото по-голяма банкова сметка имат зад гърба си, толкова по-жестоки, дори престъпни, стават действията между разглезените богаташки деца. Но смятам, че Ела доста хладнокръвно и справедливо отстояваше себе си и тези, които не могат сами да се защитят. Това е още един плюс в сценария на книгата. Пък и сцените, в които гаднярите си получаваха заслуженото, бяха комични и страшно вълнуващи! Малко в стил „като на кино“, но пък много добре си пасваха с наратива.

Героите са просто уникални – всеки един Роял, всеки един ученик и учител в „Астон Парк“, всеки страничен герой и разбира се Ела, всички те показват образи и характери от ежедневието ни, представени в дълбочина и подробност, която липсва в другите романи от този жанр. Калъм например ме смая с военната си дисциплина и спокойствието, с което поемаше всеки удар срещу семейството, и най-вече генералните и много справедливи решения, които налагеше на проблемите. Момчетата Роял ме изненадаха със силния гръб, който дадоха на Ела в отпора й срещу Рийд. А Рийд ме изненада със самия себе си – вече се обосновах защо. Ела пък е мацка, която искам да ми стане най-добрата приятелка, моля 🙂

Нещото, което също ме спечели като фен и което пропуснах да спомена в предното ревю, е лекият и увлекателен стил на разказа, който прави четенето истинско удоволствие. Историята се чете страшно бързо, защото читателят няма търпение да разгърне следващата страница и да разбере какво ще се случи, а краят и на двете книги ни оставя с широко зяпнали усти, понеже Ерин Уот всеки път завъртат действието на 180 градуса, оставяйки героите си, а и нас самите, буквално като в небрано лозе! Което съответно прави жаждата за следващото заглавие в поредицата още по-непоносима. Абе талантът си е талант, какво да ви кажа.

И така – силно препоръчвам продължението на историята за семейство Роял и горещо благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност самата аз да му се насладя!

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: