„Confess“ е една история, пълна с любов, красиво изкуство и болезнени изповеди

Подходих с голям интерес към тази история и разбира се никак не останах разочарована – е, не бе така емоционално разтърсваща като „Жестока любов“ или пък „It ends with us“, но това в никакъв случай не я направи по-малко интересна или пък оригинално изградена около дълбоко наболели обществени теми. Този път ще се постарая да не издавам нищо съществено като спойлери, така че стискайте палци! 🙂

d28ec93301282639cfce8cb161fae209--colleen-hoover-amazing-art

Книгата започва и свършва със сцени, в които едно умиращо момче получава последен шанс да изрази любовта си. И макар да е едва на шестнайсет години, Адам изпитва също толкова силни чувства като всеки влюбен възрастен. Няма съмнение в това – за любовта няма граници, няма възрастови ограничени (бел. авт. стига да си минал поне прага на половата зрялост) и дори смъртта не може да унищожи връзката между две обречени сърца. Но понякога, ако сме големи късметлии, имаме повече от една съдба.

 

„I’ll love you forever. Even when I can’t.“

2c6e14d8caf1fccbe2c92537ce4ba979--abstract-portrait-portrait-art

Именно тези сцени ми дадоха нужното емоционално сътресение, от което имам нужда в историите на Хувър. И все пак сега, след като мина известно време от прочита, осъзнавам че не винаги всяка история трябва да завършва в реки от сълзи и носни кърпички – не мисля, че психиката ни ще издържи на такова темпо; така че определено „Confess“ се явявава като приятно разнообразие в творчеството на Хувър. За мен лично атмосферата на историята бе лека и приятна, изненадите и обратите бяха наистина красиво написани, а взаимоотношенията бяха чисто човешки, истински, прекрасни и грозни в своите противоположности. А изкуството на Оуен – ох, Хувър, бих купила всяка една от картините му!

„There are people you meet that you get to know, and then there are people you meet that you already know.“

large

Животите на Обърн и Оуен са преплетени дълго преди двамата официално да се запознаят и да осъществят физически контакт. Може би затова и химията и привличането между тях лумва още с първия поглед, който си разменят. Макар едва да се познават, и двамата чувстват, че ще оставят взаимен дълбок отпечатък у другия, дори и да не останат заедно в крайна сметка. В миналото си и двамата са претърпели сурови загуби, принудени са били да направят невъзможни жертви и са взели решения, които горчиво рефлектират върху настоящето и застрашават щастието в бъдещето им. Но колкото и да се опитват да постъпят правилно в настоящата ситуация, Обърн и Оуен все се озовават там, където най-малко би трябвало да бъдат – в ръцете на другия.

„That could be fate, you know.“

Изпаднала в трудна ситуация, Обърн се принуждава да остави живота си в ръцете на хора, чиято последна грижа на света е нейното щастие и благоденствие. И макар с всички сили да се бори да си върне самостоятелния контрол над живота, нашата героиня бива спъвана на всяка крачка, която успее да направи напред. Останах крайно отвратена от манипулациите и психическия тормоз, който упражняваха Лидия и синът й над безпомощната Обърн. Никакво оправдание не би могло да послужи като извинение за държанието им. Не бих могла да преценя кого от двамата презирам повече – жената, която е готова да си затвори очите пред гнусните деяния на сина си и която е готова да се възползва от емоционалната нестабилност на една млада майка, или пък от самия Трей, който е завистлив и егоистичен по душа и от самото начало не ми вдъхна доверие, макар и да го раздаваше полицай(че). Начинът, по който я подчиняваха на волята си и не й даваха никаква лична свобода, ги превърна в крайно антипатични персонажи, чиято бавна и мъчителна смърт няма как да не бъде пожелана от всички читатели на историята. Само казвам.

Точно обратното пък е чувството, което поражда образът на Емъри у нас – любопитна към обстановката и крайно затворена за личния си живот, тази девойка е глътка свеж въздух за стеснителната Обърн, а така също и незаменима опора в тежките й моменти. Още преди да сте я видели вече знаете, че ви е любимка. Поне при Оуен бе така със сигурност 🙂

67efbef983ca49d53dd4ab9682cb076d--confess-colleen-hoover-hoovers

И Оуен! „OMG“ – мисля че няма човек, който да не се влюби в този герой ❤ А изкуството му – специално създадените за книгата картини са повече от перфектни, повече от идеално пасващи си с изградения образ на този художник с разбито сърце. Идеята да рисува, вдъхновен от анонимните лични признания на случайни хора, е наистина оригинална и много креативна. Той също има собствени тайни и демони, с които да се бори, но една определена тайна го свързва с Обърн на много по-дълбоко ниво, отколкото тя дори може да си представи. За разкриването на тази тайна обаче ще трябва да почакате търпеливо до самия край на историята, но вярвайте ми – ще си заслужава всяка сричка, всяко изречение по пътя натам.

Една красива история за втория шанс, за неизбежната съдба на любовта, за мигновената връзка, която се изгражда между хората още при пръв поглед, и за трудно извоюваното, но крайно заслужено щастие след серия от нещастия в живота. История, написана в невероятно личния и вълнуващ стил на Хувър. История, която както винаги ще ви изпълни с душевен мир, спокойствие и вяра в доброто у хората. Абе Хувър е това, хора, просто я прочетете! 🙂

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: