„Прелъстителят“ дебне в засада, но любовта винаги побеждава накрая

Ето това вече е една интригуваща и грабваща история за любов. История с толкова силно начало, че няма как да си кажеш „прочитам две глави и си лягам“, защото докато решите да си „легнете“ вече със сигурност сте преполовили книгата неусетно. Без съмнение „Прелъстителят“ няма да остави читателите си безпристрастни към съдбата на Жана и Жорж!

Историята започва мрачно и безнадеждно, разкривайки ни сцена на тъмно и студено гробище през нощта, един младеж с разбито сърце и смътната надежда за оцеляла любов. От там насетне авторът се спуска в шеметна спирала на ретроспекция, чрез която ни разкрива миналото на героите и пътищата, които са ги извели до сегашната патова ситуация. След което бясната скорост на разказа не намалява ни най-малко, пренасяйки се в настоящето и продължавайки борбата на влюбените срещу подлите машинации на прелъстителя Борсен. Динамична, напрегната и изключително интересна, любовната драма на Жана и Жорж ще премине през много перипетии, през смъртни опасности и мъчни предателства, както и през силни себеотрицателни жертви, съкрушителни лъжи и привидно обречени на нещастен живот съдби. Но освен неминуемия щастлив край, тази книга ще ви даде и душевно удовлетворение, когато в края всеки от героите ще си получи заслуженото. Поне отмъстителната феминистка в мен бе крайно доволна в това отношение 😃

От дотук прочетените романи „под знака на любовта“ този определено се превърна в мой личен фаворит. Като жена със съвременни разбирания и открити взаимоотношения, налаганите от обществото ограничения и привиден морал през 19ти и 20ти век все така си ме дразнят и човъркат чувството ми за справедливост, но имайки предвид как авторите съумяват да заобиколят етикета и налагания поведенчески модел в обществото и да осигурят лично щастие на героите си, успявам все някак да укротя вече споменатата отмъстителна феминистка в мен. А и да си призная превзетите маниери, официалният тон и хилядите съображения, които си налагат персонажите, донякъде и ме забавляват. Все пак ставаме свидетели на най-обикновени човешки взаимоотношения в миналото, което няма как поне малко да не събуди интереса. Емил Ришбург обаче успява така да грабне вниманието на читателя, че до последните си редове да не ви остави да си отдъхнете и за миг, трепетно прелиствайки страниците в стремеж да не изпуснете някой ключов детайл от наратива. А и да не забравяме, че действието се развива в Париж – споменах ли колко слабо място ми е този град на романтиката? 🗼❤

Благодаря на издателство Милениум за предоставената възможност!

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: