• Анри Ардел ни разказва за любов, изваяна в страст

    „О, колко си прав, Воврей. Ние сме само едни жалки егоисти, слаби пред изкушението!“ Едва след като прочетох и този роман осъзнах, че поредицата наистина е посветена изключително и само на любовта като чувство, като изживяване, като начин на живот. Спестени са ни пошлите сцени на интимност, откритата жестокост и дори грубото отношение между хората. Набляга се на емоциите, мислите и най-съкровените чувства на героите. Това заедно с автентичната обстановка и маниери на 20ти век прави историята оригинална и интригуваща, а също и нежна и доста деликатно поднесена на взискателния вкус на една отминала епоха. Любовната интрига представлява едно ново и доста скандално поведение за времето си, но отново е…

  • „Confess“ е една история, пълна с любов, красиво изкуство и болезнени изповеди

    Подходих с голям интерес към тази история и разбира се никак не останах разочарована – е, не бе така емоционално разтърсваща като „Жестока любов“ или пък „It ends with us“, но това в никакъв случай не я направи по-малко интересна или пък оригинално изградена около дълбоко наболели обществени теми. Този път ще се постарая да не издавам нищо съществено като спойлери, така че стискайте палци! 🙂 Книгата започва и свършва със сцени, в които едно умиращо момче получава последен шанс да изрази любовта си. И макар да е едва на шестнайсет години, Адам изпитва също толкова силни чувства като всеки влюбен възрастен. Няма съмнение в това – за любовта няма…

  • „Другото лице на любовта“ се разкъсва между дълга към семейството и собствените си романтични трепети

    Две сестри се влюбват в един и същи мъж – звучи като латино сериал, нали? Е, да, ама не! Историята няма нищо общо с познатите ни сапунени драми от телевизията, нито пък представлява чак такъв заплетен любовен триъгълник. Това, което е, всъщност е нещо простичко – ненормално „случайно“ стечение на обстоятелствата, което изправя Поли и Джоан пред лицето на любов с едно и също име, но по различно време. Драмата им обаче се развива в епоха, в която общественото положение и мнението на съседите е от жизненоважно значение за статута на всеки отделен индивид. В стремежа си да спести униженията и нещастието от последиците на една глупава постъпка, Джоан поема…

  • Животът в семейство Роял носи любов, интриги и пари, но дали короната на нашия стъклен принц няма да се окаже твърде тежка…

    Искам да започна с едно голямо УАУ! Продължението на историята просто бе повече от добро, повече от идеално! Не мисля, че остана и една забележка в сюжета, а краят ме остави буквално без думи – такъв обратен завой дори аз не успях да предвидя. Сега като се замисля, може би имаше едно не съвсем на място нещо в наратива – включването на гледната точка на Рийд. По принцип обожавам, когато историята се разказва и от двамата главни героя, особено ако единият е мъж. Но когато цялата първа книга сме виждали Рийд единствено през очите на Ела, то изведнъж да нахлуем в главата му прави преживяването малко космическо. Странно ми е…

  • Една тъжна, но красива история за всички нас, които сме родени от звездите

    Честно казано цялостната атмосфера на книгата за мен бе сравнително тъжна и меланхолична, което в никакъв случай не го казвам с лошо. Сюжетът проследява преплетените съдби на трима души, всеки тихо страдащ във вътрешния си свят, без външно да дават каквито и да било индикации, че нещо с живота им не е наред. Личната трагедия на всеки от тези герои е достатъчно умело представена и емоционално подкрепена от автора, така че да накара читателя да бъде съпричастен с драмата, болката и тъгата на персонажите в книгата. Историите са тъжни, героите са нещастни, миналото им е болезнено, та затова атмосферата на книгата е леко тягостна, стояща на ръба между истерични сълзи…