„Eliza and her monsters“ ни учи как да се справяме с чудовищата в собствената ни глава

Тази книга има всичко, което търся и обичам в YA литературата, особено в частта с разглеждането на асоциално поведение. Макар че дали Елайза е наистина асоциална си остава отворен въпрос за обсъждане. Като цяло този род литературата ме печели главно с аутсайдерските си персонажи, преборващи ужасите на живота и в частност тези на гимназията. Като човек, който не би могъл да е по-щастлив, че е оставил гимназиалните си години далеч зад гърба си, тези истории ме карат да им симпатизирам по-дълбоко, да ги изживявам по-истински и честно казано да разбирам самите герои една идея по-добре от останалите читатели. Да, смея да твърдя, че успявам да вникна по-добре в логиката на персонажите, защото голяма част от тази логика е била и моя в даден момент от живота ми. Но стига съм ви изповядвала депресиите си, нека се насочим към анализирането на тази невероятна книга!

Признавам, в началото историята не ме впечатли особено. Да, сюжетът бе доста интригуващ и оригинален до някъде, но Елайза предаваше разказа си с един студен и апатичен тон, все едно нищо на този свят не може да я докосне и да изтръгне емоция от нея. Всъщност докъм средата на книгата Уолъс ми харесваше повече като персонаж, защото макар и мълчалив и стеснителен, поне показваше повече живот от на пръв поглед бездушната Елайза. Но колкото все по-навътре в историята навлизаме, толкова по-ясно ни става защо героинята е такава, каквато е, и че всъщност има прекалено много емоции, които й се налага да крие поради простата причина, че никой не я разбира. Не и напълно. Не и в реалния свят. И вече студеният и апатичен тон на наратива става някак топъл и познат, лесен за идентифициране и още по-достъпен за съчувствие. Да не говорим колко бързо идва краят, потопени в четене и скоростно прелистване на страниците. А на финала обезателно ще изпитате лека истерия пред неизвестното, защото няма как да не съпреживеете още една история сред тези страници, а именно уеб комиксът, сътворен от самата Елайза – „Monstrous Sea“.

eliza_and_her_monsters_eliza

Нека все пак ви запозная със сюжета – Елайза е ученичка последна година в гимназията, а от три години пише/рисува/издава собствен уеб комикс под псевдонима LadyConstellation. Никой не знае истинската самоличност на автора на този толкова популярен комикс, но всички чакат с нетърпение петък вечер, когато се качват нови страници от историята. А когато и вие се запознаете с „Monstrous Sea“ повярвайте ми ще поискате тази история да види бял свят в целия си пъстроцветен блясък. LadyConstellation има милиони почитатели и двама верни онлайн приятели, които са може би единствените, които познават истинското лице на Елайза зад маската й на LadyConstellation. В училище всички отбягват мълчаливата и стеснителна Елайза Мърк, никой дори не си прави шеги на неин гръб – до толкова добре е успяла да усъвършенства изкуството да си невидим. Онлайн госпожица Мърк може и да е феномен, открита, общителна, забавна, но в реалния свят хората я плашат и тя така и не пожелава да се впише в обстановката наоколо, дори в собственото си семейтство. Докато не се появява Уолъс, заклет фен на творчеството на LadyConstellation и самият той творец по душа, който макар също да изпитва проблеми с общуването, успява да влезе под кожата на Елайза и двамата взаимно разчупват черупките си, които дълго време са ги пазили от света. За добро или лошо.

Семейството на Елайза играе голяма част в изграждането на характера й такъв, какъвто е. Това, което видях аз, бяха загрижени, но крайно незаинтересовани родители и братя, пълни с изненади. Роднините на Елайза са „нормални“ по всички обществени параграфи и това, че се опитват да приобщят момичето към своите възгледи, вместо да се опитат да проумеят и толерират нейните нужди, води до сблъсък между поколенията, който от своя страна докарва на Елайза допълнителен стрес и нещастия. Честно казано самата аз бях лееко шокирана от поведението на родителите й на моменти и мислено си повтарях „Благодаря Ти, Господи, че моите не бяха такива!“. Отношението към децата им бе крайно неадекватно – най-вече не ми допадна как оставяха братята на Елайза да правят и приказват каквото си поискат, а в същото време съдеха нея за всяка дума, стъпка на криво или лош поглед. Затова и не харесах особено тези момчета. Не и в началото. Но впоследствие, както всичко друго в тази книга, и те разкриха една по-различна същност и спечелиха уважението и милостта ми 🙂

eliza_and_her_monsters_wallace

Тази книга наистина е пълна с обрати – нищо не е такова, каквото изглежда първоначално, всички претърпяват някакъв вид метаморфоза и никой не реагира така, както си очаквал или предвиждал, че ще постъпи в дадена ситуация. Такъв е случаят най-вече с главната героиня – Елайза, както и с братята и приятелите й (он и офлайн), както и за съжаление с Уолъс. Когато ножът опря до кокала показа една откровено казано грозна страна на своята същност и доста ме разочарова, но успя донякъде да изкупи греховете си, когато все пак подаде ръка на Елайза в решаващия момент.

Това е една дълбоко емоционална и крайно поучителна история. В епоха на високотехнологичен напредък, когато комуникацията е толкова лесна и бърза, липсата на плът и кост насреща прави ли я по-малко истинска? И дали мълчанието, отбягването на големи тълпи и безразличието към външния свят са признаци на депресия и отчаян зов за помощ или просто са черти от характера на младото поколение, което бързо и лесно се адаптира към новото време?! Безброй теми за размисъл, предлагащи аргументи в защита и на двете твърдения, но в крайна сметка всеки сам ще заключи за себе си каква е истината. И ето в това се крие разковничето на смисъла, поне за мен – правото да имаш право да си „откачен“ по чуждите стандарти. Всички сме различни и различни неща дават покой на душите ни и това в никакъв случай не означава, че отсрещната страна харесва погрешните неща. Ето защо препоръчвам горещо тази книга – не само защото един аутсайдер намира мястото си в света, но и защото този аутсайдер учи нас самите кое в това забързано ежедневие си струва пропилените нерви и кое е просто плод на потиснатите ни чувства и няма нищо общо с реалността. Открийте какво ви прави щастливи, хора, и не позвалявайте на нищо и никого да ви убеди в противното и да ви отнеме удоволствието от осъществяването на мечтите ви! 🙂

tumblr_ouaohgTxWw1vw0vt0o1_1280

П.П. Комиксът е наистина феноменален, а историята, която разказва, е дори още по-интригуваща, та ако случайно след прочита на книгата си кажете „искам да открия този комикс на живо!“, то добре дошли в клуба 😉

 

 

П.П.П. Благодаря на Кали (Amairo) задето буквално ме зариби по тази история – адаш, вкусовете ни наистина тотално се покриват ❤

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: