„Единственото истинско нещо“ в живота на човек – любовта и топлината на приятелско рамо

Тази книга бе като спасителен пояс за мен! От известно време насам четенето не ми вървеше – да, завършвах книгите, които започвах, но я нямаше тръпката от прелистването на страниците, докато разбера как ще завърши историята. Беше ми безразлично какво попада пред очите ми. Докато не започнах „Единственото истинско нещо“ и не останах до 3 вечерта (или сутринта – зависи как гледате на нещата), за да завършва книгата и да заспя глуповато ухилена до уши. Невероятен балсам за душата е тази история. Много ми хареса, защото е една наистина различна любовна история, макар да следва до болка познатите ни сюжетни линии и драми в този жанр. Хареса ми, защото главните герои не се награбиха от първия момент, в който се видяха, макар химията между тях да бе мигновена. Хареса ми, защото Джесика бе независима жена, която не се поддаде веднага на чара на Купър, а го накара да се поизпоти малко, да поработи за спечелването на сърцето й. И хич не го оставяше да й се качи на главата. Е, освен в случаите, когато решеше, че го иска там 🙂

Доктор Джесика Хънтингтън крие горчива тайна в миналото си, тайна, която я измъчва и й пречи да живее живота си пълноценно. Тайна, която много би искала да запази само за себе си. Но когато открива стари любовни писма на работното си място (а то не е никак конвенционално – общопрактикуващ лекар в женски затвор!), дълбоко погребаната й сантименталност изплува на повърхността и я придумва да замине на почивка в крайбрежното малко градче Хартуел. Там тя ще се опита да получи прошка за 40годишен грях на отдавна изгубена млада душа, но сплотената общност на това малко градче ще й даде и опрощение на собствените й демони. Без оглед на факта дали тя го желае или не. Всъщност това е едно от дребните неща, които ме подразниха в историята – макар и добронамерени и открити към туристите, гражданите на Хартуел бяха прекалено любопитни и вмешателни в чуждите работи за моя вкус. Откровено казано ме дразнеха на моменти. Купър също не ми направи добро впечатление с понякога тесногръдото си поведение – уж беше влюбен в Джес, но се уплаши от тайните, които крие, и й позволи да нарани и двама им. А сестра му бе прекалено покровителствено настроена спрямо него, предвид собственото й семейно положение. Някак лицемерна ми се стори в поученията си спрямо Джес. А когато впоследствие целият град се настрои срещу младата докторка без изобщо да е наясно с положението и сърцето й направо ми се щеше да вляза в историята и да им извия вратовете! С изключение на двама-трима, които все пак бяха запазили здрав разум. И преди да сте ме обвинили, че съдя героите твърде прибързано, искам да кажа, че всъщност разбирах мотивите и собствените им комплекси зад поведението им, но въпреки това очаквах да бъдат по-толерантни към Джес. В крайна сметка, каквато си е смела и самоотвержена, Джесика успя да пребори задръжките си и да си спечели любовта на любимия и целия град обратно. А когато всъщност дълбоко пазената й тайна излезе наяве, всички парченца от мистериозния пъзел, който представлява младата докторка, си дойдоха на местата и радостта от откритото й щастие стана двойно по-голяма.

Има една легендата за дървената еспланада в Хартуел – легенда, която ще ви размечтае и умили, дори може да ви изкуши да си вземете самолетен билет до крайбрежното градче. Защото кой не би искал да се влюби край морето?! Красиво написана, с истински и дълбоки емоции, с пълнокръвни и колоритни герои, сърцераздирателни моменти и сълзи на щастие – тази книга е едно романтично бижу, което неизменно трябва да стане част от библиотеката ви! Книга, която ме върна към живота на четенето и която ми разкри цял един нов хоризонт в литературата в лицето на своята невероятна авторка. С тази история ще се посмеете, ще поплачете, малко ще се ядосате, но нито за миг няма да поискате да се отделите от страниците й. Определено очаквайте един здрав книжен махмурлук на следващия ден, но клин клин избива – с нова порция Йънг и нова доза романтика светът отново стана светъл и красив за мен. Горещо ви препоръчвам тази история, която освен всичко друго, ни учи и че щастието в живота наистина се намира в малките неща. А малките, простички неща са това, което гради големите моменти от всяка човешка история!

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: