Разходете се по „Дъблин Стрийт“ и открийте любовта на най-неочакваните места

Разбира се, след феноменалния успех с „Единственото истинско нещо“, първата ми работа бе да изровя цялата дъблинска поредица и да я започна от единия край. Е, този един край се оказа запознанството на Джослин и Брейдън и мигновеният пожар между тях. Защото това тяхното дори не е химия, чиста стихия си беше! Но вярна на стила си, Йънг не ги хвърли веднага в леглото, а им даде време да се опознаят, да се подразнят, да нагнетят обстановката до крайност. И колкото и да ми хареса да виждам как Джос даваше отпор на Брейдън до последно, също толкова им се зарадвах като се събраха най-накрая. Много се забавлявах с тази двойка, защото от километри си личеше как Кармайкъл правеше какви ли не компромиси със себе си само и само да оплете Джослин във връзка, а Джос от своя страна много зряло бе осъзнала, че има нужда от помощ, сама я потърси и без много побутване сама разголваше душата си малко по малко пред любимия. Отношенията между двамата бяха много сладки, защото непрекъсното влизаха в „конфликти“ помежду си, а после ги потушаваха в страст и хвърчащи дрехи 🙂 И отново тук интимните сцени бяха естетически издържани с максимално минимална доза пошлост. Страничните поддържащи роли също бяха комплексни и много мили персонажи – да, визирам Ели и нейната история с Адам. И цялото й семейство. И самата нея като отделна единица. Като цяло се получи доста интригуваща история, която обаче трябва да призная, че малко от малко ми напомняше на „Единственото истинско нещо“. Което в никакъв случай не го казвам с лошо, понеже в основата си двете книги са си доста различни. Все пак тук Джос разкри тайните си много преди основната драма да се разиграе, но пък съвсем не ме спечели с детинските си изпълнения, с които доста се различаваше от храбрата и миловидна Джесика. Джос се превърна в една от малкото героини, които страшно много ме ядосаха и заради които харесвам мъжкия персонаж в пъти повече от тях. При целия й психологически напредък и самото й осъзнаване какво не й е наред и как трябва да се справи с него защо, о защо за Бога, трябваше да постъпва така в лицето на първата появила се семейна криза?! Напълно заслужаваше да й изритат задника на улицата и повече никога да не погледнат назад! С какъв акъл им ги врътна всичките тия номера и кризи просто не проумявам. Истинска късметлийка е, че Елс и Брейдън толкова много я обичаха, че й простиха и я приеха обратно. А Кармайкъл дори отиде едно ниво нагоре и й изплете поредната мрежа, в която да я улови и убеди, че си принадлежат. Брейдън е моето дивашко сладкишче, което не бих заменила за нищо на света ❤

Много добро начало на една поредица, която вярвам ще ми стане любима и незабравима за вбъдеще. Харесаха ми образите, излезли изпод вещите пръсти на Йънг, харесаха ми емоциите, саркастичните забележки, хапливите закачки, страстните сцени и романтичните жестове, хареса ми всичко в тази книга! Най-вече ми хареса свежият полъх в една много позната атмосфера, каквато представляват вече за мен любовните романи. Трудно е човек да се впечатли след толкова много прочетени книги от един жанр, но Саманта успява да разчупи границите и въпреки това да не ги прекрачва, като по този начин избягва да превърне книгата в банална и пошла или пък в мрачна и депресираща. Наистина красиви истории пише тази жена, истории, в които да се влюбите и герои, чиито премеждия да съпреживявате по един откровен и много емоционален начин. Книги, чиито анотации дори не поглеждам, а директно се потапям сред страниците. Съветвам и вас, ако още не сте се запознали с творчеството на Йънг, да не се двоумите още дълго, защото не знаете какво душевно щастие изпускате в нейно лице 🙂


Касъл Хил

Не мога да пропусна да кажа две думи и за „Касъл Хил“ – новелата, която събира всички последвали случки в живота на Джос и Брейдън, разказани по-подробно и по-емоционално от всякога. И тъй като в „Дъблин Стрийт“ Кармайкъл ми бе бонбонче, в тази новела направо ми идеше да му откъсна… главата. Сладко-горчив вкус остави тази малка книжка у мен, защото Джос бе много уязвима и изгубена в собствените си страхове, а мъжът, който й бе опора в толкова много премеждия до сега, изведнъж се оказа поредният гвоздей в ковчега. Предполагаше се, че за близо 3 години Брейдън достатъчно е опознал половинката си, че да е наясно колко далеч е стигнала в израстването си и в борбата си със собствените си демони. Обаче не, допусна много глупава грешка и нанесе много ненужни рани там, където стари белези все още зарастваха. Е, не е като Джос да му остана длъжна за дълго, нашето момиче знае как да постави мъжа си на място, и все пак все така смятам тази конкретна драма между тях за излишна. В този тип романи обикновено търся безоблачното щастие на героите след като вече са преминали през изпитания и страшни перипетии, за да бъдат заедно. Предполагам, че съм просто една безнадежда романтичка. Но така или иначе факт е, че всичко е добре, щом завършва добре. Брейдън определено е мъж, който умее да се разкайва и извинява, апък и Джослин е човек, извинете – жена! – която не си оставя магарето в калта. Така че определено мисля, че всичко с тия двамата ще бъде наред за напред 🙂

~ * ~

Оценка на книгата:

Оставете коментар

%d блогъра харесват това: